Жив или мъртъв [bg]

Кортежът от три автомобила се отправи на север по шосе 29, после сви на изток по шосе 40 към квартала „Малката Италия“ в Балтимор — такъв има в почти всеки американски град, — до „Истърн Авеню“. Маршрутът почти не се различаваше от обичайния маршрут към дома на Джак на няколко преки от бейзболния стадион в Камдън Ярдс. Но и този път сезонът беше завършил без преиграване на мачове.

„Малката Италия“ в Балтимор е лабиринт от тесни улици и паркинги и Джак имаше чувството, че не паркира „Хамър“, а презокеански лайнер. Но успя да намери място в малък паркинг, след което измина пеша двете преки до ресторанта на „Хай Стрийт“, който предлагаше специалитети от Северна Италия. Влезе и откри двамата си братовчеди в ъглово сепаре, около което нямаше други хора.

— Как е храната тук? — запита той, докато сядаше.

— Главният готвач е добър колкото дядо ни, а това е голяма похвала, Джак. Телешкото е първокласно. Казват, че сам той го купува всеки ден от пазара в Лексингтън.

— Сигурно е кофти да си крава — отбеляза Джак, докато разглеждаше менюто.

— Не съм питал — обади се Брайън. — Но не съм чувал и оплаквания.

— Говори със сестра ми. Тя се превръща в пълен вегетарианец, ако изключим обувките — засмя се Джак. — Как е листата с виното?

— Поръчано е — отговори морският пехотинец. — „Лакрима Кристи дел Везувио“. Открих го в Неапол, когато бях на обиколка из Средиземноморието. Сълзите на Христос от Везувий. Ходих до Помпей и гидът каза, че там отглеждат винено грозде от около две хиляди години, та реших, че сигурно вече са се научили какво правят. Ако не ти харесва, аз ще го изпия — обеща Брайън.

— Брайън разбира от вино, Джак — обади се Доминик.

— Казваш го, сякаш си изненадан — отговори Брайън. — Знаеш, че не съм прост морски пехотинец.

— Разбрано.

Бутилката пристигна след минута. Сервитьорът я отвори със замах.