Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Жив или мъртъв [bg]
Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жив или мъртъв [bg]

Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:

Том Кланси, всепризнатият майстор на международните интриги и напрегнатия екшън, се завръща в света, който познава по-добре от всеки друг: свят на хаос, попаднал под кръстосания огън на политика и власт и докаран до ръба на унищожението от зли хора. Наричат го Колежа. Създаден е тайно през мандата на президента Джак Райън с единствената цел да издирва, открива и елиминира терористите и техните покровители. Специалистът по разузнаването Джак Райън-младши и сънародниците му в Колежа водят своята тиха война във всяко кътче на света. И сега с двама от най-близките съюзници на баща му, бойци за черни операции, Колежа се изправя срещу най-големия си враг — садистичния убиец, познат като Емира. Той е „мозъкът“ на безброй ужасяващи атентати и убягва на всички правораздавателни служби по света, но в Колежа са решени да променят това. Най-голямата катастрофа обаче предстои, защото Емира замисля мащабен еднократен удар, който да унищожи сърцето на Америка — освен ако Колежа не го залови. Жив или мъртъв.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 265
Перейти на страницу:

Добре, как Емира щеше да изпраща съобщенията си сега? Най-сигурно е с куриери, макар и не най-бързо: пишеш съобщението, копираш го на компактдиск и го даваш на някой да го занесе. Със съвременните транспортни средства човек можеше да отиде от Чикаго до Калкута за по-малко от един ден, стига да не обръща внимание на храната в самолетите. По дяволите, ами нали точно затова съществуваха международните линии? Сякаш са били замислени заради „черната“ общност, а не заради парите на холивудските звезди или на фирми като „Фредерикс“ и, Дау Кемикъл“.

Чикаго до Калкута. Ами ако Емира се намира в Чикаго, или Ню Йорк, или пък Маями? Какво можеше да му попречи да живее там? Нищо. ЦРУ и всички останали смятаха, че е някъде в Мала Азия, но защо? Защото го бяха засекли там за последно. А не защото имаха информация за местонахождението му. И сигурно половината от специалните сили на САЩ се ровеха из пущинаците в Пакистан и Афганистан и проверяваха всяка дупка в скалите, задаваха безкрайни въпроси и пръскаха пари в търсене на някой мъж или жена, които познават по лице Емира и знаят къде е. Но резултат нямаше. Джак се зачуди дали всичко това не беше напразно.

Човек като Емира никога не би се чувствал в достатъчна безопасност — не и щом всяка разузнавателна служба на света го търси, а пък някой всеотдаен и патриотично настроен служител от разузнаването се поблазни от наградата, която Америка беше обявила за главата му, и се размечтае за приятна вила на Ривиерата и спокойни старини само срещу едно телефонно обаждане и малко информация…

Емира със сигурност разбираше това. Той би ограничил броя на онези, които знаеха къде се намира. Би намалил броя на хората, на които има пълно доверие и би се грижил много за тях. По най-добрия начин. Пари, комфорт, лукс и всичко, което обстоятелствата позволяват. Той би засилил желанието им да се борят за неговото доверие. Той би укрепвал вярата им в Аллаха и в себе си и би проявявал изключително внимание към тези хора. Но в същото време би запазил аурата си на командир, защото източникът на власт винаги е в човека и както много от истински важните неща в живота, е въпрос на манталитет.

Та какво би сторил Емира, за да се премести някъде извън Пакистан и Афганистан? Как се организира преместването на най-търсения човек в света?

Досието на Емира от ЦРУ съдържаше посредствени снимки, някои в суров вид, само с дигитална обработка, и всички бяха разпратени на абсолютно всяка разузнавателна и полицейска служба в света. Същото се отнасяше и за широката общественост. След като Брад Пит и Анджелина Джоли не могат да излязат на късен обяд в неделя, без да ги нападнат тълпите, Емира със сигурност би имал трудности да пътува далече от свърталището си.

Емира не можеше да смени ръста си, въпреки че имаше технически възможности за това, но то налагаше сериозна и донякъде болезнена хирургическа намеса, последвана от продължителен период на възстановяване, който означава неподвижност за няколко седмици, а това е кофти, ако те издирват. Можеше да промени лицето си, цвета на кожата, косата. Можеше да носи цветни контактни лещи, за да смени цвета на очите си, а дори и да подобри зрението си, което според досието беше средна работа. Ходеше изправен, не прегърбен. Приказките колко се мъчи от синдрома на Марфан[14] бяха разбити на пух и прах от един специалист от болницата „Джон Хопкинс“ за голяма изненада на Ленгли, където смятаха това за абсолютна истина. Значи Емира нямаше постоянна нужда от машина за диализа.

Джак се сепна. Разузнавателните служби предполагаха много неща за Емира. За тази болест имаха мнението само на един лекар. А то стигаше ли, за да отхвърли предположенията им? Доколкото Джак знаеше, никой никога не беше се доближавал до някой близък на Емира, за да знае нещо за него. Ето ти тема за размисъл.

вернуться

14

Наследствена непълноценност на съединителната тъкан. — Бел. прев.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 265
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)