Жив или мъртъв [bg]

Срещу тези стаи и надолу по къс коридор, който правеше завой надясно при основата на стълбището, се намираше нещо като кухня/столова, баня и още четири стаи без обозначения на чертежа. Съдейки по размерите им, Кларк реши, че може да са складови помещения. Едното можеше да е стаята за охранителните системи. А вратата в края на коридора водеше навън.

— На тези схеми не са показани електрическите и водоснабдителните системи — обади се Чавес.

— Ако мислите за влизане през канализацията, забравете — отговори му Ричардс. — Това е един от най-старите квартали в Триполи. Канализационната система е абсолютно лайно…

— Много смешно.

— Тръбите са широки колкото волейболна топка и се разпадат, ако ги погледнеш лошо. Тази седмица се наложи два пъти да минавам по други пътища, за не пропадна в дупки.

— Добре — обади се Кларк, връщайки се на темата. — Ричардс, говори с Масуди и уреди да спрат тока, когато кажем.

Решили бяха да оставят тока и водата, за да не ядосат лошите през малкото време, което оставаше на Чавес и хората му да влязат.

— Добре.

— Динг, провери ли оръжията?

— Да.

Както винаги щурмовите екипи щяха да носят автомати „Хеклер и Кох“ MP5SD3. Със заглушители и 9-милиметрови патрони и скорострелност 700 изстрела в минута.

Освен стандартния товар осколъчни и зашеметяващи гранати всеки щеше да носи и пистолет МК23, 45-и калибър, с модифициран заглушител и лазерен прицел с четири режима: само видим лазер, видим лазер/фенерче, само инфрачервен лазер и инфрачервен лазер/осветител. Предпочитан от специалните части на Военноморските сили и от британските спецчасти, пистолетът МК23 представляваше едно издръжливо чудо, преминало не изпитания, а мъчения от тюлените и от британците в условията на екстремна температура, солена вода, скоростна стрелба, удари и най-лошото за едно оръжие — пръст. Точно както един добър часовник „Таймекс“, пистолетът МК23 не спираше да тиктака, или в случая, да стреля.

Джонстън и Лоазел си носеха нови лъскави играчки, след като „Дъга“ премина от снайперската пушка М24 към системата „Найтс армамент“ Ml 10, оборудвана с телескоп „Леуполд“ за работа денем и доказания нощен прицел AN/PVS-14. За разлика от М24, която имаше затворен механизъм, системата Ml 10 беше полуавтоматична. За щурмовите екипи това означаваше, че докато Джонстън и Лоазел ги прикриваха със стрелба, можеха да вкарват повече куршуми в целта за много по-малко време.

По указание на Кларк всеки снайперист беше обходил района и улиците около посолството, за да си избере позиции и да определи сектора за стрелба. Джонстън и Лоазел можеха да осигурят абсолютно покритие на местата, които Чавес и Вебер избраха за влизане, но прикриването щеше да спре с проникването в сградата. Оттам екипите оставаха сами.