Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
52 Отнине само едно е важно: търсете Майки Божии да им се поклоните!
53 Едно е важно: множете благата за Майките Божии!
54 За Майките Божии давайте всичко: ако потрябва — и живота си дори!»
55 Тъй говори Христос на мен, Мария от Магдала, когато вече си отиваше от тази земя.
56 Но Учителят много още ми е говорил за жените и майките на Новия Йерусалим —
57 новите жени и майки, които се учат сега при Него в небесното царство —
58 живите основи на Едем, който отново трябва да се разцъфти на тази земя.
59 Говори ми Божият Син и за Майките-светици, които стоят един чин по-долу от Майките Божии.
60 Не са още родени от Бога Майките-светици, но велика е тяхната обич.
61 Ако можеха Майките-светици да живеят сами със Светите Деца и ако никой не знаеше кой е баща им на земята, Светите Деца щяха да бъдат Синове Божии, а Майките-светици — Майки Божии.
62 Само Божият Син — Христос, Господ наш — може да се роди от Майка-светица и да си остане Син Божий.
63 А Майка-светица — това е: от пророк и апостол зачева; зачева по любов, посреща свято и с радост носенето на плода, а святото си чедо кърми три години.
64 Физически Майката-светица три години не се свързва с мъжа си, но живее само за рожбата своя.
65 И радост, която не се предава със земни думи — Божествена радост, — изпитва Майката-светица всеки път, когато мъжът й отсъствува от къщи.
66 Тъй ме поучаваше Господ наш Иисус Христос за Майките-светици.
67 А има още и Праведни Майки, които са един чин по-долу от Майките-светици.
68 Това са Майки на праведници, велики и всеотдайни Майки, които хранят сами децата си, докато навършат седем години.
69 И хранят ги с жито и фрукти всякакви и изворна вода им дават.
70 А който се опита да храни децата праведни с храна от убито животно или от мляно жито и сладости, този човек е враг най-опасен.
71 Праведната Майка е майка-тигрица за враговете на детето си — срещу тях тя се бори с нокти и зъби, но живота на своята рожба запазва!
72 Жени и майки, помнете: онази от вас, която не иска да ражда грешници и престъпници, ревниво пази чедото си от храните на ада и го огражда от хищници.
73 Тъй учи живият Господ, с Когото съм много говорила.
111 г. (1975 г.), София — Изгрев
Глава 3.
1 Така ни учи Светлината на Новото Царство Божие — и учи ни предълги години.
2 Тогова, Който учеше народа на съвест небесна и обич към ближния, разпнаха на кръста и Той възкръсна след три дни.
3 Празниците на Христовото присъствие почнаха после — ведно с кланета и кръстове, и арени. Понеже Учителят каза:
4 «Който яде от плътта Ми и пие кръвта Ми, той ще се насити!» А кой пи и яде?
5 Радостната аз — не унивах и слушах дума по дума словата Му, понеже Го любех по-много от всичко на земята и на небето.
6 А когато апостолите се разсейваха или спяха по време на Слово тялом и духом, Господ на мене само говореше, понеже аз нивга не заспивах.
7 Не заспиваше само и Неговият любим ученик Йоан, който не ще вкуси смърт, докле не дойде Царството Божие в сила.
8 Такава е тайната на Словото мъдро небесно: лей се пред всички, но един по един богати телесно заспиват, а богати от мъдрости — тоже.
9 Нищи духом, подобно на мене, от много не разумява, но чуе ли Божие Слово — слухти му духът до примиране!
10 Затова и аз, братя мои и пламенни мои сестри во плътта на Христа и во виното,
11 чух, разбрах и запомних навеки онова, Тайното Слово, що минава през уши на светии подобно на вятър; през ума на апостоли — сякаш порой е дошъл и отминал, та всичко зараства безследно.
12 На този, който невинно седеше от дясната страна на Христа, писанието му после преправиха.
13 А на мен и през ум не ми идваше да седна нещо да пиша — как аз, последната и грешната, онази, с клеймо на порока?
14 Та аз и тогава, при кладенеца, и чак до деня на Голгота, не разбрах думите на Пречистия, та се мислех за мръсна и душевно прокажена,
15 та надничах по време на Слово съвсем най-последна, облечена в проста дреха и с покрито лице като прокажена.
16 Само от време на време, слушайки Словото как се гъне като небесен балсам върху душата ми — рана,
17 чувайки неща, които разбирах, и може би аз само разбирах, Учителят очите Си вдигнеше и отдалеч ме поглеждаше като манна и огън!
18 Много ми харесваше това, дето Господ ни казва: «Ако имаш две ризи…», ала Бог Си повдигне очите и нежно се усмихне само на мене.
19 Понеже аз прочувах от време на време и слушах в сърцето си: «Не говоря само за ризите…»
20 После, разливаше се нещо неизказано сладко в гърдите ми, щом прошепнеше Той на ума ми в някой отдих преди друго слово: «Не само душата и тялото си;… който иска да спаси и честта си, и доброто си име…» — и колко още неща Той ми каза — …