Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
— Ще скъсам с тях — реши той. — Ще скъсам с всички техни двойни животи и със състоянието на изкуствено същество.
Той ще се върне на онази Земя. Ще намери Ан Картър, ще й каже, че я обича, обича не с призрачната любов под лунна светлина с аромат на рози, а с истинската любов на мъж, загубил пламъка на младостта. Те ще заминат заедно и ще изживеят собствения си живот — той ще пише книги, а тя ще ходи на работа и ще се постараят, доколкото е възможно, да забравят, че са мутанти.
Вслуша се в шумовете на къщата, тихите шумове на нощната къща — те не се чуват през деня, когато е изпълнена с човешки гласове. Помисли си, че при желание може да се разбере този език. Къщата ще ви разкаже всичко, което искате да знаете — какво е било изражението на лицето на този или онзи, как е била произнесена една или друга дума. И всичко, което може да направи или да помисли човек насаме със себе си.
В досието няма да намери всичко, което би искал да узнае. Там няма да се окаже цялата истина, която търси, но там ще има сведения за него, за бедния фермер и жена му — неговите баща и майка.
Вратата се отвори и се появи Айзекая с папка под мишница. Той подаде папката на Уикърс и застана в очакване до стената.
С треперещи пръсти Уикърс отвори папката и още на първата страница видя:
Уикърс Джей, род. 5 авг. 1937 г., п. ж. 20 юни 1956 г., д. п., в.,н. п.,скр.
Не схващаше смисъла на написаното.
— Айзекая.
— Да, сър.
— Какво значи всичко това?
— За какво говорите, сър?
— Ето, тези съкращения — Уикърс посочи с пръст, — п. ж. и така нататък.
— Джей Уикърс, роден на 5 август 1937 година, преместване на живота 20 юни 1956 година, дар за предвиждане, усет за време, наследствена памет, скрита мутация. Всичко това означава, че вие още не сте се събудили.
Уикърс погледна по-надолу — там имаше имена, свидетелство за брак, в резултат на който той се бе родил.
Чарлс Уикърс, род. 10 ян. 1907 г., конт. 8 авг. 1928 г., пр., в., ел., н. п., спр. ж. 6 февр. 1961 г.
И по-надолу:
Сара Греъм, род. 16 апр. 1910 г., конт. 12 септ. 1927 г., пр., ук. об., в., н. п., спр. ж. 9 март 1960 г.
Неговите родители. Опита се да го разшифрова.
— Чарлс Уикърс, роден на 10 януари 1907 година, контузен, не, тук има нещо друго…
— Контактът е установен, сър, — подсказа Айзекая.
— Контактът е установен на 8 август 1928 година, пробуден, в., ел., какво означава това?
— Усет за време и електроника, сър, — разчете Айзекая.
— Усет за време ли?
— Усет за време, сър. Други Светове. Всичко е скрито във времето, знаете ли това?
— Не, не знам това — призна Уикърс.
— Времето не съществува — обясни Айзекая. — В този смисъл, в който го разбират обикновените хора. Няма непрекъснат ход на времето, а има интервали от време, които, като секундите, следват един след друг. Макар, че нито секунди, нито други подобни съизмерими интервали от време да не съществуват.
— Знам — съгласи се Уикърс.
Той наистина знаеше. Спомни си всичко — обяснението за тези Светове, следващи един след друг, всеки затворен в капсулата на своето време, в някакъв странен интервал. Тези интервали от време с техните Светове се простират в миналото и настоящето, но колко надалеч се простира тяхната последователност не може нито да узнае, нито да предположи никое от живите същества.
Някой като че ли задейства скрит превключвател и цялата му наследствена памет се оказа на негово разположение. По-точно тя винаги е била у него, но той не е осъзнавал присъствието й, както и не осъзнаваше още напълно своя дар да предвижда.
— Времето не съществува — продължи Айзекая. — Във всеки случай, времето така както го разбира обикновения човек. Времето се състои от интервали и всеки интервал е само една от фазите на толкова обширен свят, че човешката мисъл е безсилна пред него и не може да го обхване изцяло.
Но самото време? То се проявяваше като безкрайна среда, простираща се в миналото и в бъдещето, макар че не съществуваха нито минало, нито бъдеще. Имаше просто едно безкрайно множество от интервали, простиращи се в двете посоки и всеки интервал беше една от фазите на Вселената.
На изконната Земя на човека много отдавна е мислено за пътешествия във времето, за възможността да се върнем във вчерашния ден или да отидем в утрешния. Сега той знаеше, че такова пътешествие е невъзможно, че един и същи момент време е затворен в своята собствена капсула, че Земята на хората се движи в един времеви интервал от раждането до самия край, и че тя е възникнала и ще се върне в Небитието в един и същи момент от време.