Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
„Да, именно в това.“ — помисли Уикърс. Той имаше предчувствието, че трябва да завърти пумпала в къщата на Престън. Тогава нямаше да му се налага да върви толкова дни през пустинните земи на втория Свят. Имаше предчувствие, че трябва да се вслуша в съвета на Крофърд да не докосва вечномобила. Тогава щеше да се избави от много неприятности. А щом се появи предчувствието, че трябва да намери пумпала, веднага се втурна да го търси.
— Много ли неща сте разбрали? — заинтересува се Фландърс.
Уикърс поклати отрицателно глава.
— Малко — призна си той. — Зная, че съществува организация на мутантите. Че тя действува от няколко години и че човечеството се е отклонило от обичайния си път, както ми говорехте една вечер в Клифууд. Организацията е дошла в този Свят, защото дейността й е приела широк размах и е започнала да привлича вниманието. Имате заводи, които произвеждат стоки, подкопаващи икономиката на стария Свят. Аз видях един от тях. Там работят роботи. Кажете, наистина ли само роботи?
Фландърс се засмя.
— Разбира се. Само им казваме какво е необходимо.
— И после тази история със слушането на Звездите.
— Ние почерпихме от тамошните обитатели много добри идеи — похвали се Фландърс. — Но не всички от нас са способни да слушат Звездите. Само някои — телепатията е вроден талант. И както ви казах онази вечер, не всичко може да се използва. Понякога имаме само отправна точка, останалото разработваме сами.
— А какви са вашите цели? Какво смятате да правите?
— Това не мога да кажа. Непрекъснато се откриват нови възможности, появяват се нови насоки. Ние сме съвсем близо до велики открития. Например безсмъртието. Един от следващите…
— Имате предвид — прекъсна го Уикърс — вечен живот?
— Защо не?
„И наистина — помисли Уикърс, — защо не? Имаме вечни ножчета и вечни коли, защо да нямаме и вечен живот? Защо да се спираме на средата на пътя?“
— А андроидите? — не се стърпя той. — Каква е ролята на андроидите като мен? Ролята на андроида не може да бъде толкова отговорна?
— Андроидите имат свое собствено поле на дейност — успокои го Фландърс. — В частност — вашата работа е Крофърд.
— Какво трябва да направя с Крофърд?
— Да го спрете.
Уикърс се засмя.
— Аз? А вие знаете ли какво стои зад гърба му?
— Зная какво имате зад вашия.
— Просветлете ме.
— Предчувствие, развито в най-висша степен. Такава острота на предчувствието няма у нито едно човешко същество. Имате най-силно развитото и най-слабо използуваното предчувствие.
— Почакайте, забравяте, че не съм човек.
— Вие бяхте човек — увери го Фландърс. — И отново ще станете. Някога ние взехме вашия живот…
— Как така сте взели живота ми?
— Съдържанието на вашия живот — поясни Фландърс, — това, което се нарича душа, мисли, впечатления, реакции, които са присъщи на Джей Уикърс, на истинския Джей Уикърс на възраст осемнайсет години. Ние като че преляхме съдържанието на един съд в друг. Преместихме ви от вашето тяло в тялото на андроид, а вашето истинско тяло ще пазим до момента, когато ще можете да се върнете в него.
Уикърс едва не скочи от стола.
Фландърс го успокои с движение на ръката.
— Седнете. Ще попитате защо сме го направили?
— И вие ще ми отговорите — настоя Уикърс.
— Разбира се, че ще ви отговоря. Когато бяхте на осемнайсет години, не подозирахте за вашия дар. Дори ние не можехме да повлияем върху това. И да бяхме ви казали, нямаше да има резултат. Трябваше да го осъзнаете самостоятелно. Пресметнахме, че процесът ще отнеме петнайсет години, той се забави над двайсет, а вие все още не сте се събудили напълно.
— Бих могъл…
— Да — съгласи се Фландърс, — бихте могли да растете във вашето собствено тяло, но съществува още един фактор — наследствената памет. Във вашите гени е заложена още една мутация, срещана толкова рядко, колкото и телепатията. Искахме към момента, когато у Уикърс се появят деца, той напълно да е осъзнал какво представлява и какъв дар притежава.
Уикърс си припомни, че беше мислил за възможностите на наследствената памет, когато лежеше на тавана в къщата на Андрюс. Наследствена памет, памет, преминаваща от баща на син. Сега той разбра нейния механизъм. Когато стане възрастен и се пробуди (той не можеше да намери по-точна дума), ще настъпи момента да разбере или да си спомни за нея.
— И така — обобщи Уикърс, — вие искате да използувате моя дар против Крофърд и искате да имам деца, притежаващи моя талант.