Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Може би на другата година той отиде във Враца, премина през театралния колектив на Профсъюзния дом „Й. Лютибродски“, за да намери своето истинско място във Врачанския театър. И на неговата сцена изигра толкова много и запомнящи се образи. Не могат да се изредят всичките постановки, но няма как да не спомена „Васа Железнова“, „Преспанските камбани“, „Когато розите танцуват“, „Конникът без глава“, „Мария Тюдор“, „Иркутска история“, „Аз, ти, той и… телефонът“ (на която бе и изпълнител на главната роля и постановчик), „Пътеки“, „Големанов“, „Вечерите на Иван Гилин“, „Модистката от Сайгон“, „Дванадесета нощ“, „Нахлуване в замъка“, „До трети петли“, „Обещай ми светло минало“…
От репетиция идваше на моето работно място и започваше нашият ден. Четяхме поезия, подготвяхме рецитали, ходехме по училища и на младежки сбирки, обсъждахме до късно пиеси, нови книги…
Още оттогава Георги Горанов започна да работи с най-малките в Пионерския дом. Колко усилия и колко любов им отдаде, господи! Моята памет е изпълнена с живота на неговите ученици, голяма част от които станаха артисти, режисьори, театрални дейци, достойни и честни граждани. Без да напрягам паметта си връщам голямото им приятелство с Иван Манов, съвместните вечери с Димитър Добрилов, безкрайното себераздаване към Милко Стоянов, Ангел Георгиев, Наташка Шаматова, Ефросина, Илия, Емил, Даря… Много са, не мога да изброя всички.
Отгде, питам се, сбра толкова обич сърцето на Георги Горанов, за да я раздава с такава щедрост. И отгде взе тази последователност в себераздаването си? Не е ли това компенсация към другите за всичко, което той не бе получил в младостта си? Не е ли тази безмерна любов част от таланта? Не е ли тя оня таен белег, толкова рядък напоследък, с който Георги Горанов иска да остави частица от душата си като белег и добродетел и на възпитаниците си?
Щастието не бива да се разгадава докрай.
Студио „Пионер“ е рожба на творческите усилия на Георги Горанов, на неговото педагогическо умение. Ако сме го слушали в изповедните му вечери, сигурно да сме разбрали, че може би то е основното дело на живота му. А е ясно, че именно на основата на студиото се тръгна към създаването на детско-юношеския театър.
Пикасо има такава мисъл: „Детето отива към изкуството, както стомната към извора.“ Георги Горанов носи и води тази щастлива стомна на свободното детство към чистите извори на театралното изкуство. И ся в душите на младите чудесни семена, от които не само се очакваше, но и избуя прекрасния цвят на любовта към живота, към труда, към възвишеното и прекрасното.
Бели ружи
Приятелю, много вода изтече, много бели ружи цъфваха, радваха очите на младите и повяхваха — без тебе. Много спомени се извървяха и уморено потъваха в скръбните ни сърца. Много песни изпяха твоите малки птичета от хор „Волна песен“.
Георги Гетов — усмихнато лице, черна смолиста коса, мустак, жизненост и весели пламъчета в очите. И песни. Безкрайни и чудесни песни, родени от една велика всеотдайност и любов.
Когато дойдох от моето сгушено в самота и тишина село в окръжния град Враца между първите запознанства беше и това с основателя и диригента на хор „Волна песен“ Георги Гетов. Най-напред ме впечатли невероятната му енергия и жизненост. Той се подготвяше упорито за всяка репетиция. Репетициите му бяха истинско свещенодействие, незабравими уроци не само за малките хористи, а за всеки, който попаднеше в салона. Първом оживяваше текста на песента в необичайното му тълкуване през света на детето. В този период на репетицията Георги Гетов се разкриваше пред нас като едно голямо, изпълнено с вяра и любопитство към света дете. Тази вяра и това любопитство веднага се разгаряха в очите на хористите… След това диригентът пристъпваше към песенното озвучаване на текста — то бяха светли мигове на откривателства, на художествени находки, на звукове и съзвучия, на артистичност. В залата имаше очи, които попиваха всеки жест на диригента и всяко трепване на лицето му, всеотдайност в търсенето, имаше радост в детските сърца, когато Георги Гетов с широка усмивка казваше: „Браво, моите деца! Хайде отново.“ И се унасяха. Много често не забелязваха, че часовете за репетиция отдавна са изтекли, че зад вратите заставаха родители, които, дошли да приберат децата си, също се отдаваха на чудодейната радост на творческото търсене и открития, стояха притихнали и в душите им бавно се топеше захарната бучка на светлото удовлетворение. И стояха на незабравимите уроци по красота, които им изнасяха техните деца.