Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Любящата хората Лиана Даскалова е разкрила и осветила за нас и най-потайните, най-закътани и съкровени кътчета на душата си. От което „Последна зима“ се е превърнала в книга не само за Стоян Ц. Даскалов, и не толкова за него, а за човешката любов и преданост, преданост и обич не само до живот, но и след смъртта.
1998 г.
Из „Дневник, 2003“
Възстановяваме издаването на литературно — художественият алманах „Околчица“. За Ботевите дни трябва да е готова книжката. Събрани са материалите, подредени са, подготвя се оформлението.
На 6 май заминах за София, трябваше да взема подборка стихове от Константин Павлов (отбелязваме неговата 70-годишнина), казал съм, че ще пристигна у тях към 16. 30 часа. Ще отида и до Лиана Даскалова — тя ми се обажда четири-пет пъти през миналата седмица, продала е апартамента на „Шейново“, премества се в друг, по-малък в Лозенец. Тъжно й е — това беше тяхното „гнездо“ със Стоян Ц. Даскалов. Подари на Врачанската библиотека „Хр. Ботев“ книги на Даскалов, ръкописи, дневници, писателския стол.
Пътувах със сина и дъщерята, пристигнахме към три часа следобяд в София. Реших да отидем първо у Лиана Даскалова. Намираме улицата „Димитър хаджи Коцев“. На номер 27 — току-що завършено, кокетно малко блокче. Звъним. Чува се гласът на Лиана: „Марине, качвайте се на третия етаж, асансьорът не работи.“ Лиана ни посреща с патерица и бастун в коридора — „секнала“ се при пренасянето. Току са нанесени нещата — подредена е библиотеката, мебелите — всичко друго още е в кашони. Някъде по-надолу, по същата улица, живее нейният син.
Не може да прежали „Шейново“, там е спомена за един бляскав и усилен писателски живот. Трудно свиква със самотата. Но тук, в този блок живее Георги Струмски, жена му е „много отзивчив, прекрасен човек“.
И изведнъж Лиана Даскалова изважда от една папка две стихотворения и казва: „Това е за «Околчица». Искате ли да ви ги прочета?“ И се оживи, и грейна. Още като чух стихотворението „Градът на поета“ реших, че ще се пренарежда книжното тяло — с това стихотворение ще започне тази книжка. Ето го и стихотворението:
Радостта от себераздаването
Георги Горанов е човекът, когото сърцето ми прие още в ранните юношески години, ето защо няма да събирам златни трохи, а като уморен от черен труд селянин ще разчупя хляба на дългото приятелство, изпълнило целия ни живот. Не, не биография искам да разплитам, у нас дал бог хора, които ги плетат, заплитат и разплитат, аз само ще се върна в оня прегарящ есенен ден, с все още топли, но коси и клонящи към залез лъчи на слънцето, в който вървях с другарчета към Криводол. Птици пееха в пътя ни, слънчогледови пити ни мамеха встрани, ябълки бяха отрупали плодните дръвчета край износеното и изкорубено шосе. На няколко места пътят преминаваше през бялата лента на родната Ботуня, босоноги рибарчета мятаха въдици във водите й, а ние вървяхме щастливи от младостта си, изпълнени с мечти, с бъдеще.
В Криводол магията се уголеми и красотата ни обърка и вцепени — Георги Горанов, млад, талантлив и любещ, готвеше премиерното представление на „Хан Татар“. Онемяли стояхме, прехласнати. А после, когато влязохме в неговия дом — стаичката в читалището, в която имаше само дървена леса и книги, някакви корави буци заседнаха в гърлата ни, и ние, все бедняшки деца на Ботуня, колко време вече ги преглъщаме и все не можем да ги преглътнем. Животът има милост към нас, не иска да ни направи глезени, радостно живеещи хора, ами опазва съпротивите на таланта ни, поднасяйки ни все нови и нови корави буци към гърлата… Ние тогава не знаехме, че Георги Горанов идва през мъката и горчилката на сиропиталищата, не знаехме през какви несгоди и през каква детска тъга са промити тези златни късове радост, които поемахме през ранната есенна вечер… По обратния път вървяхме мълчаливи и вглъбени, тъмнината беше погълнала слънчогледи, ябълки, треви, нямаше ги косите лъчи, белите облаци бяха потъмнели, само Ботуня стоеше изпъната пред нас, като чист, неизписан лист.