Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Ранни дългове ((книга първа))
Ранни дългове ((книга първа)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ранни дългове ((книга първа))

Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:

Ранни дългове ((книга първа))
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 112
Перейти на страницу:

1985 г.

Из „Дневник, 1985 г.“

Дойде ми на гости човек от село. На лицето му се появи потайна усмивка. Тя не е нито широка, нито щастлива. Потайността винаги прищипва и широтата, и щастието. Ограничава ги.

* * *

От към Балкана на талази иде хлад и свежест. Зазорява. Това е границата между нощта и деня. Времето спира и се замисля над себе си.

* * *

Защо толкова често ми се случва да не мога да бъда там, където душата ми иска да бъде?

Пролет на прага ни

Неочаквано дълга, студена зима се задържа над врачанската земя. Хем се радвахме в началото, хем ни стана дотегливо от студ и мраз, от снежни вихри и ледени висулки… Ала народът има прозорлива дума: и след най-дългата нощ идва ден, и след най-тежката зима ще грейне ласкаво пролетно слънце, ще се понесат във въздуха птичи песни, ще пробият размразената земя, ще започне великото буйство на природата.

Как се отделиха в годините врачанските литературни поколения — близо десетина години не избуяха, не се закрепиха нови таланти. Не се появиха ли, или ние не ги забелязвахме, не ги подкрепихме в трудния път на израстването? Както и да е, пролетта е на прага ни — ведра и оптимистична. Шестнадесет млади поети, белетристи, публицисти, драматурзи и литературни критици се събраха под каменната стряха на дом „Околчица“, за да ни дадат основание, че над литературна Враца се е появило пролетно ято, от което очакваме дълъг и прекрасен полет.

Трудно е да се предвиди бъдещето на всеки, да се правят точни преценки, ала едно е несъмнено — във Враца расте талантливо литературно поколение и от нашите грижи, внимание и такт до голяма степен ще зависи неговото израстване. Казвам до голяма степен, защото ние можем само да премахнем някои от прекалените трудности, с които се сблъсква всеки млад творец. Инак целия товар пада върху неговите плещи, върху неговите сетива и ум, върху художествената му изграденост и характер. И никой от никъде не може да помогне. Или, както писа един от талантливите български поети, човек пред смъртта и пред белия лист е абсолютно сам… Ала Александър Блок съветваше, че „както при перуниката или при лилията растежът на стеблото и листата върви заедно с периодичното развитие на коренището, така и душата на писателя расте и се развива на периоди, а творбите му представляват само външен резултат от подземния растеж на неговата душа.“ А за това е нужно непрекъснато да се подхранва почвата, нужна е подземна ферментация, нужна е връзка със средата, нужно е натрупване и обогатяване на собствен опит, наблюдения и преживявания.

Наскоро един сериозен и уважаван писател ме попита убеден ли съм, сигурен ли съм в надареността на младите, дали не са пресилени думите за тях. Дали съм сигурен? Кой може да бъде абсолютно сигурен, когато става дума за такава тънка и деликатна дейност като литературното творчество, когато и утвърдените писатели сядат пред белия лист с трепета на начинаещи? Що се отнася до убедеността — убеден съм, че неколцина от нашите млади ще украсят с творчеството си не само врачанската, а и националната ни литература.

Никой не познава утрешния ден, ала нека се вглеждаме внимателно: колко богата е образната система на деветнадесетгодишната студентка Яна Кременска, как е дълбока и разнообразна поетическата й чувствителност. Един поет каза по повод на нейните стихове — това е водопад от поезия.

След едногодишна работа в Младежкото литературно обединение „Околчица“ Яна Кременска написа стихотворението „Изтичат залезите от окото на небето“. Ето част от него:

Изтичат залезите от окото на небето. От птици, литнали предесенно, сезонът в птичешко крило мълчи. На мен не ми е жал за лятото, за песен на щурци, за жар. Държа разпален лудо в дланите ми на есента най-златния пожар. И сигурно, защото съм родена през есента, най-пъстрия сезон, душата си събличам и над мене се сипе цветен дъжд от есенен балкон. В дъждовната му ласка се разтварят горчилките на тъмен календар. И в мен пресято свети чуждо щастие. ……

И светът стана по-светъл от това щастие. А Яна Кременска тръгна към разширяването на човешките усещания, на радостните мигове. В стихотворението „Понякога, когато във очите ми“ тя изповядва:

Тогава вярвам, че все още може със мене нещо да се случи и с тънки пръсти хоризонта на залъчета обич чупя.

А в „Кълна се, че ще те обичам много“:

Пътеките на светлите си вени ще прережа с лъка на юлската цигулка на щурец. Душата ще е кръглото гърне, в което ще събирам луди билки и огнени магии ще шептя.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)