Патриотични игри

— За да убиват, сър.

— И следователно ни казвате, че сте действали в разрез с това, за което сте били обучен?

— Да, сър. Съвсем ясно е, че не се намирах на бойно поле. Намирах се на улица в населено място. Не ми е минавало през ума да убивам клиента ви. „Ще ми се да го бях сторил. Сега може би нямаше да съм тук“ — помисли си Райън, като се питаше дали наистина мисли така.

— Значи там, на улицата, действахте така, както са ви учили, а миг след това пренебрегнахте обучението си? Смятате ли, че е възможно всички ние тук да повярваме в това?

Аткинсън най-после беше успял да обърка Райън. Нямаше никаква представа накъде биеше адвокатът.

— Не съм разсъждавал така за това, но да, прав сте — призна Джек. — Така стана.

— И след, това пропълзяхте до края на колата, видяхте втория човек, когото бяхте забелязали и по-рано, и вместо да се опитате да го обезвредите, вие го убихте без предупреждение. В този случай ясно се вижда, че отново сте се върнали към обучението си в морската пехота и сте стреляли, за да убивате. Не считате ли това за непостоянство?

Джек поклати глава.

— Съвсем не. Във всеки случай аз съм използвал силата, която ми с била необходима да… е, силата, която съм преценил, че е необходима.

— Мисля, че грешите, сър Джон. Мисля, че от начало до край сте реагирали като буен офицер от морската пехота на Съединените щати. Втурнали сте се в ситуация, която не сте разбирали напълно, нападнали сте невинен човек, а след това сте се опитали да го убиете, докато той е лежал на улицата безпомощен в безсъзнание. След това хладнокръвно сте убили друг човек, без да помислите за възможността да го обезоръжите. Тогава не знаехте, както не знаете и сега, какво точно е ставало, нали?

— Не, сър. Не вярвам, че е било точно така. Какво е трябвало да сторя с втория човек?

Аткинсън видя пролука и я използва:

— Вие току-що казахте на съда, че само сте искали да обездвижите моя клиент, а всъщност сте се опитали да го убиете. Как мислите, че ще повярваме на това, когато следващата ви постъпка не е имала нищо общо с такова мирно намерение?

— Сър, когато видях Маккори, втория стрелец, той държеше в ръцете си щурмови автомат „Калашников“. Да излезе човек срещу автомат с пистолет…

— Но тогава видяхте, че той не държи автомата, нали?

— Да, сър, това е вярно. Ако все още го държеше, не зная, може би нямаше да се покажа до колата. Може би щях да го застрелям прикрит, искам да кажа, че щях да бъда зад колата.

— А, разбирам! — възкликна Аткинсън. — Вместо това решихте да излезете и да убиете човека като каубой. — Ръцете му се вдигнаха във въздуха. — Додж сити34 на пътя към двореца!

— Хайде вие ми кажете, какво трябваше да направя? — раздразнен попита Джек.