Патриотични игри

— Нима? — усмихна се в тъмното Евънс. — Чудесно! Предполагам, че това ще е един янки, който винаги ще бъде поне малко англичанин! Ние с Мойра имаме две, и двете са родени зад граница. Това е кулата „Байуърд“.

— Това все подвижни мостове ли са? — попита Джек.

— Да. Лъвската и Средната кула по същество са острови с двадесетина фута смрадлива вода около тях. Ще забележите, че пътеката в имота прави десен завой под прав ъгъл. Целта на всичко това, разбира се, е да се усложни животът на момчетата с тарана.

Джек погледна към широкия ров и високите стени, когато влязоха в земите на кулата.

— Значи никой не е успял да превземе това място?

Евънс поклати глава.

— Никога не е имало сериозни опити за това, а и аз не бих искал да опитвам дори и днес.

— Да — съгласи се Райън. — Притеснявате ли се, че някой може да дойде и да бомбардира мястото?

— Със съжаление признавам, че такова нещо се е случило преди десет години в Бялата кула. Терористи. Сега охраната е по-добра — отговори Евънс. Освен пазачите доброволци имаше и войници като тези, които Райън беше срещнал на пътя към двореца — със същите червени туники и шапки от мечешка кожа и носеха същия вид съвременна пушка. Контрастът със старовремската униформа на Евънс беше доста странен, но, изглежда, никой не се впечатляваше.

— Разбира се, вие знаете, че тази крепост е служила за много различни цели през годините. През Втората световна война е била затвор. Рудолф Хес е бил държан тук. А знаете ли коя е първата английска кралица, екзекутирана на това място?

— Ан Болейн?

— Много добре. Преподават ли история на Англия в Америка? — попита Евънс.

— „Театърът на шедьоврите“ — обясни Кати. — Гледах телевизионното предаване.

— Е, в такъв случай знаете, че всички вътрешни екзекуции са били изпълнявани с брадва освен нейната. Крал Хенрих специално е докарал екзекутор от Франция, който използвал сабя вместо брадва.

— Не е искал да я боли ли? — попита Кати. — Колко мило от негова страна.

— Да. Грижовен е бил, нали? А това е Вратата на шивачите. Може да ви се стори интересно първоначалното й име — Уотъргейт.

Райън се усмихна:

— И вие сте късметлии, а?

— Разбира се. През тази врата са извеждани затворниците с лодка, за да бъдат откарани в Уестминстър на съд.

— А след това са ги връщали отново тук, за да ги подстрижат?

— Само истински важните. Тези екзекуции — те са били вътрешни, не за обществото — са били провеждани на зелената поляна пред кулата. Публичните екзекуции са били на други места. — Евънс ги преведе през Кървавата врата, след като обясни историята й. Райън се чудеше дали някой е написал историята на това място и ако е така, колко тома има тази книга.

Зелената поляна пред кулата изглеждаше твърде приятна, за да бъде място на екзекуции. Дори знаците, които указваха да не се гази по тревата, съдържаха думичката моля. Двете й страни бяха оградени е къщи, естествено в стил от епохата на Тюдорите, а в северната част беше бесилката за екзекуциите на хора от висшето общество. Евънс обясни цялата процедура, при която освен всичко друго екзекутираният е трябвало да плаща на палача е надеждата, че той ще свърши добра работа.