Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Не ми се говори за това — отвърна настиналият. — Проклетата болест се е вкопчила в мен и ме държи, от време на време леко ме отпуска и пак ме хваща. Дори магията не помага.
— Може би трябва да се смени магикът? — намеси се трети глас, скърцащ като ръждивите панти на врата. — Вилгефорц засега не може да се похвали с особени успехи. Според мен…
— Да оставим тези работи — намеси се още някой, говорещ с характерно провличане на сричките. — Не сме се събрали заради това тук, в Тусент, на края на света.
— На смотания край на света!
— Този край на света — каза простуденият — е единственият известен ми край, който няма собствени служби за сигурност. Единственото кътче на империята, което не гъмжи от агенти на Ватие де Ридо. Всички смятат това княжество на пиянство и вечно веселие за комедийно, и никой не го взема на сериозно.
— Такива краища — каза провличащият сричките — винаги са били рай за шпионите и любимо място за срещи между тях. Поради което са привличали и контраразузнаването, и шпиони, и всякакви съгледвачи и подслушвачи.
— Може и да е било така едно време. Но не и в епохата на женско управление, която трае в Тусент почти сто години. Повтарям, тук сме в безопасност. Тук никой няма да ни намери и да ни подслуша. Можем да се правим на търговци и спокойно да си обсъждаме важните за вашите княжески милости въпроси. За вашите лични богатства и владения.
— Презирам личната облага! — възмути се скърцащият. — Не съм дошъл тук заради нея! Интересува ме изключително благото на империята. А благото на империята, господа, това е силната династия! Ще бъде нещастие и огромно зло за империята, ако на трона се възкачи някакъв гнил плод с лоша кръв, потомък на физически и душевно болните северни изроди. Не, господа! Аз, Вет от рода Ветови, се заклевам, че няма да стоя в бездействие! Още повече, че на дъщеря ми вече почти й беше обещано…
— На твоята дъщеря ли, Дьо Вет? — извика басовият боботещ глас. — А какво да кажа аз? Аз, който подкрепих палето Емхир още тогава, в борбата против узурпатора? Нали именно от моята резиденция кадетите тръгнаха да щурмуват двореца? Още тогава малкият мерзавец заглеждаше мило моята Ейлан, усмихваше се, правеше й комплименти, а зад завесите, знам това, е опипвал гърдите й. А сега какво? Друга императрица? Такова публично оскърбление? Императорът на Вечната империя да постави над дъщерите на старите родове чужденка от Цинтра? А? Седи на трона благодарение на мен и смее да отхвърли моята Ейлан? Не, няма да търпя това!
— Нито пък аз! — извика поредният глас, висок и възбуден. — Мен също ме пренебрегна! Заради тази цинтрийска пришълка заряза жена ми!
— По една щастлива случайност — обади се човекът, провличащ сричките, — пришълката е изпратена на оня свят. Което следва от съобщението на господин Скелен.
— Изслушах внимателно съобщението на господин Скелен — каза скърцащият — и стигнах до извода, че от него не следва нищо, освен че пришълката е изчезнала. Щом е изчезнала, значи може да се появи отново. От миналото лято насам е изчезвала и се е появявала пак многократно! Наистина, господин Скелен, много ни разочаровахте. Вие и този магьосник, Вилгефорц!
— Сега не е време за това, Йоахим! Не е време да се обвиняваме и обиждаме взаимно, забивайки клинове в нашето единство. Трябва да сме силни и единни. И решителни. Няма значение дали цинтрийката е жива, или не. Императорът, който веднъж е оскърбил старите родове, ще продължава да го прави! Цинтрийката я няма? Тогава след няколко месеца той ще ни представи императрица от Зерикания или Зангвебар! Не, кълна се във Великото слънце, че няма да допуснем това!
— Няма да го допуснем, ето какво! Правилно го каза, Ардал! Родът на Емрейсите не оправда очакванията, и всеки ден, през който Емхир остава на трона, нанася вреда на Империята. А има кого да сложим на трона. Младият Ворис…
Чу се гръмко кихане, после подсмъркване.
— Конституционна монархия — каза кихналият. — Сега е моментът за конституционна монархия, за прогресивен строй. А после демокрация… Власт на народа…
— Император Ворис — повтори с натъртване басовият глас. — Император Ворис, уважаеми Стефан Скелен. Който ще се ожени за моята Ейлан или за една от дъщерите на Йоахим. И тогава аз, Дьо Вет, ще стана Велик канцлер на короната и маршал, а вие — граф и министър на вътрешните работи. Нима като привърженик на някакъв си там народ ще се откажете от титли и длъжности, а?
— Да оставим настрана историческите процеси — обади се примирително простуденият. — Те така или иначе не могат да бъдат удържани. Засега, Ваша милост Велики канцлер на короната Аеп Дахи, ако имам някакви възражения относно принц Ворис, те са предимно затова, че той е човек с железен характер, горд и непреклонен, върху когото няма да може да се влияе.