Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Войната на завоевателите
Войната на завоевателите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната на завоевателите

Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:

Зхиррзхианците се готвят за атака срещу Земята. Лорд Стюарт Кавана отчаяно търси средство за защита срещу гибелните им оръжия. Докато войната застрашително наближава, група, съставена от двете раси открива причината за наближаващата гибел — едно трагично недоразумение. В ход са обаче подмолни и опасни сили, чиято цел е да възпламенят апокалиптична война. Малък отряд хора и извънземни, макар и със закъснение, ще се опитат да спрат катастрофата.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 179
Перейти на страницу:

— Не, разбира се. — Трр-гилаг нервно завъртя език. — Йикроманците в състояние ли са да извършат всички тези неща?

— Още не — обади се вторият мрачанец. — Те все още са изненадани от вашата сила, също както и завоевателите без причина. Но това скоро ще се промени. — Той посочи с пръст Трр-гилаг. — Ако им осигурите нужното време.

— Добре — склони Трр-гилаг. — Ще предам предупреждението ви на нашите водачи.

— Направете го, но бързо. — Лахетилас изучаваше лицето на Трр-гилаг. — Ако въобще смятате да го правите.

— Разбира се, че смятаме — отвърна Трр-гилаг, като се мъчеше да прикрие раздразнението си, както и пробудените си опасения. Вече беше обещал, че ще разговаря с Върховния вожд — как смееше този другоземец да се съмнява в думите му? — Скоро се връщам.

— Ще ви изчакаме тук — обеща с поомекнал тон Лахетилас. — Не се бавете, ако цените живота на сънародниците си.

Трр-мезаз ги чакаше отвън.

— Как мина? — бе първият му въпрос, докато крачеха към командния център.

— Не много приятно — рече Трр-гилаг. Светлината на късното доркаско слънце беше помръкнала. — Дори страшничко, ако трябва да съм искрен.

— Все още ли настояват да ги откараме на Оакканв?

— Не и пред мен — отвърна Трр-гилаг; питаше се каква част от проведения разговор да сподели с брат си. Върховният вожд му бе разрешил да разкаже на Трр-мезаз за КИОРО, но само ако е крайно необходимо. — Предупредиха ме обаче, че хората-завоеватели си имали съюзници.

— Йикроманците?

— Да — понамръщи се Трр-гилаг. — Ти откъде знаеш?

— Пратиха съобщение от Военното командване — обясни му Трр-мезаз. — Изглежда, мрачанците на Мра са предупредили Нзз-ооназ за тях.

— Брей! — възкликна учудено Трр-гилаг. — Интересно.

— Защо?

— Още не зная. Има нещо странно в тази работа обаче. Ако йикроманците са чак толкова войнолюбиви и опасни, защо още не сме ги срещали в бой? И защо на откритото човешко записващо устройство не намерихме никакви сведения за тях?

— Може да ги пазят в тайна — подметна Трр-мезаз.

— Или мрачанците да ни лъжат — възрази Трр-гилаг. — Все още не им вярвам.

— Аз също, честно казано. Но настроенията във Военното командване са други.

— И по-точно?

— По-точно, изглежда, са взели решение да нападнат йикроманците. На Дклл-кумвит, командира на кораба на Върховния главнокомандващ, е наредено да потегли към една предварително уговорена точка за среща в мрачанския космос. — Той размърда език. — И да вземе със себе си всички останали кораби.

— Всички ли? — учуди се Трр-гилаг.

— Всички, с изключение на „Необходим“. Него може и да не броим за кораб, като се има предвид повредата в двигателя. Ще е напълно безполезен, освен ако хората-завоеватели сами не навлязат в обсега на оръжията му.

Трр-гилаг погледна към небето.

— Това хич не ми харесва.

— На мен също — рече кисело Трр-гилаг. — Ако смятат да изоставят Доркас, нека ни го кажат открито. Но да ни зарежат тук, където ще бъдем лесна плячка в ръцете на хората-завоеватели, е най-малкото безсмислена загуба на опитни войници.

— Освен ако не могат да си позволят да изоставят Доркас. Не и… — Той се сепна и подхвърли: — Да не е свързано с подземното помещение?

Трр-гилаг въздъхна.

— Така мисля. Според мен там има нещо, което хората искат да си вземат. Нещо, което не бива да им позволяваме да вземат.

— Интересно — промърмори замислено Трр-мезаз. — Колко голямо е това нещо?

— Нямам представа. Защо?

— Защото разполагаха с пълен достъп до помещението в продължение на десет пълни завъртания, преди да се оттеглят в крепостта в планината. А, доколкото бяхме в състояние да определим, не са взели оттам нищо голямо.

— Сигурен ли си? — Трр-гилаг втренчи поглед в него.

— Разположих старейшини-наблюдатели от момента, в който открихме това място. По време на първите четири завъртания вътре са влезли две отделни групи човешки войници. Нито една от тях не е изнасяла нищо.

— Наистина интересно — съгласи се Трр-гилаг. От всичко, което бе чувал за подземната камера и опитите на хората-завоеватели да си възвърнат контрола над нея, бе готов да се обзаложи, че вътре е поставен някой от компонентите на КИОРО. Но ако беше така, защо не го бяха отнесли с тях в укреплението? Защото е твърде голям, за да го местят? И сега са го изоставили там?

— Това, че отстъпиха, не означава, че няма да се върнат. Нищо не бива да предприемаме, докато съществува опасността от тези копърхед.

— Толкова ли са страшни?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — рече мрачно Трр-мезаз. — Те унищожиха напълно един наземен отбранителен лазер и въздигнаха осем от войниците ми в старейшинство. А можеше и да е по-зле. Странното е обаче, че не посегнаха на изследователската група начело с Клнн-даван-а.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)