Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Трр-гилаг спря насред крачка и погледна брат си.
— Ти си пратил Клнн-даван-а в бойната зона? Какво, сред всички осемнайсет свята…
— Тя е експерт по чуждоземни култури — прекъсна го Трр-мезаз рязко — и настоя да я пратя там. Вече бях разкритикуван за постъпката си от всеки Дхаа’рр, който има достъп до моите старейшини. Включително и от говорителя Цвв-панав.
Трр-гилаг се намръщи.
— Съжалявам. Прав си, разбира се — типично в стила на Клнн-даван-а е да настоява да бъде пратена на подобно място.
— Също както упорстваше да вземе тъканните проби, докато ти разговаряше с мрачанците — припомни Трр-мезаз. — Ела да видим дали вече не е приключила.
Пленникът лежеше върху лабораторната маса в медицинското отделение, със завързани ръце и крака и напрегнат поглед, втренчен в тавана. Изправена до него, Клнн-даван-а тъкмо вадеше иглата от кожата в долния край на торса му. От двете му страни стояха въоръжени войници, готови да се намесят, в случай че човешкият завоевател реши да им създаде неприятности. И двамата изглеждаха обезпокоени. Над тях, извън полезрението на човека, трима старейшини също наблюдаваха внимателно сцената.
— Привърши ли? — попита Трр-гилаг.
— Почти — отвърна Клнн-даван-а, докато прибираше образците в контейнера. — Само още една-две проби.
— Той как се държи? — попита Трр-мезаз.
— Забележително добре — обясни Клнн-даван-а. — Няма никакво съмнение, че изследването не му е приятно, но досега нито се е дърпал, нито ми е крещял.
— Също, както беше с Фелиан Кавана — припомни си Трр-гилаг. — Агресивни в група, смирени поотделно.
— Да не приказваме, докато не стигнем до фактите — предупреди го Клнн-даван-а. — Заради тях съм тук.
— Освен това — добави Трр-мезаз — повечето разумни същества лесно се усмиряват, когато към тях са насочени лазерни оръжия. Искаш ли да ти наглася говорителя?
— Не, благодаря — рече Трр-гилаг и се приближи към пленника. — Аз съм Трр-гилаг, Кее’рр — представи се той, като премина на човешки език. — Това е Клнн-даван-а, Дхаа’рр. Дойдохме тук, за да ви изследваме.
— Имах такова чувство — отвърна човекът. Гласът му леко напомняше този на Фелиан Кавана, с тон, който Трр-гилаг асоциираше с прикрита подигравателност. — Аз съм сержант Яновиц, от миротворческите сили. Още колко изследвания ще ми правите?
— Тя почти приключи — увери го Трр-гилаг. — Защо дойдохте тук, в зхиррзхианския лагер?
— Видяхме, че вторият кораб пада — обясни човекът, като леко трепна, когато Клнн-даван-а вкара следващата игла. — Помислихме си, че на борда може да има ранени, които да се нуждаят от нашата помощ.
— Значи вие сте лечител? — попита Трр-гилаг.
— Мога да лекувам някои дребни неща — отвърна сержант Яновиц. — В случай, че е нещо по-сериозно, викаме на помощ нашите доктори.
— Попитай го за нападението срещу мрачанците — промърмори Трр-мезаз.
— Съобщиха ни, че ваши сънародници са нападнали този лагер преди шест завъртания — продължи Трр-гилаг на човешки език. — Имало е взривове, с цел да бъдат избити пристигналите мрачанци.
Сержант Яновиц сви рамене.
— Мога да повторя само това, което вече казах на вашия командир. Това не е атака на човеците.
— Вашето обяснение?
— Нямам обяснение. Но ако ме отведете на мястото, може да измисля нещо.
Трр-гилаг погледна брат си.
— Нещо против да го върнем при мястото на атаката?
— Възражения колкото искаш. Първото е, че не му вярвам. Може да се хвали, че притежава способности на лечител, но според мен той е войник. Вече открихме върху него едно старейшиноубиващо оръжие. Кой знае какви други номера може да е скрил под езика си?
— Тъкмо ще имаме възможност да го установим — намеси се Клнн-даван-а. — Какво толкова може да ни стори?
— Да убие двамата мрачанци — сряза я Трр-мезаз. — Ти си готова да повярваш на смиреността му, аз не. Да въздигне още наши войници в старейшинство, да шпионира средствата ни за отбрана в случай на нова атака. Кой знае?
— Нямаме никакви доказателства, че се е опитвал да убие мрачанците — припомни му Трр-гилаг. — Освен това, след като Нзз-ооназ вече е на Мра, тези двама другопланетяни не са толкова важни.
— Не съм казал, че опасностите се изчерпват само с тези неща. Никой не знае как мислят хората-завоеватели. И двамата видяхме тези техни копърхед в действие.
— Имаше ли и други експлозивни атаки? — попита неочаквано сержант Яновиц.