Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Мандрейк я гледаше как си отива. Пое си дълбоко дъх. После, с една-единствена дума, развали Балона на тишината и бе залят от океан от шум и суета, над който витаеше възбудата от интригантството.
Част трета
Тази сутрин, както всяка друга сутрин, пред вратата на апартамента на моя господар Птолемей се беше събрала малка група просители. Бяха там дълго преди да се зазори, увити в шаловете си, с посинели крака и треперещи, чакащи търпеливо изгрева на слънцето. Когато светлината се разлееше по водата, прислужниците на магьосника отваряха вратите и ги пускаха един по един.
Тази сутрин, както всяка друга сутрин, се обсъждаше и обмисляше списък с оплаквания, несправедливости и явни беди. На някои се даваше съвет. На малко на брой хора (на очевидно алчните или заблудените) се отказваше помощ. На останалите се обещаваше и се предприемаше действие от един или друг вид. Дяволчета и фолиоти излизаха от прозорците и летяха из града с различни поръчения. От време на време един благороден джин отиваше някъде и след известно време се връщаше. В продължение на няколко часа имаше един постоянен поток от пристигащи и заминаващи духове. Беше едно много натоварено домакинство.
В единадесет и половина вратите се затваряха и заключваха за останалата част от деня. След това, по един заден път (за да избегне молителите, които щяха да го забавят), магьосникът Птолемей отиваше в библиотеката на Александрия, за да възобнови проучванията си.
Вървяхме през двора пред сградата на библиотеката. Бе обедно време и Птолемей искаше да си вземе хляб с аншоа от пазара на кея. Крачех до него като египетски писар, плешив, с космати крака и усърдно спорех с него за философията на световете62. Няколко учени ни отминаха, докато вървяхме: спорещи гърци; мършави римляни с топли очи и чиста кожа; мургави набатеи63; учтиви дипломати от Меро64 и от далечното Партско царство65. Всички те бяха тук, за да черпят знания от дълбоките египетски кладенци. Тъкмо се канехме да напуснем библиотеката, когато от улицата долу прозвучаха рогове. Нагоре се качи малка група войници, на чиито копия се вееха цветовете на Птолемеите. Те се отдръпнаха настрани и разкриха братовчеда на Птолемей, царският син и наследник на египетския трон, който бавно и наперено се изкачваше по стъпалата. В свитата му се движеше благоговееща групичка фаворити — подлизурковци и гъзолизци до последния човек66. Господарят ми и аз спряхме; склонихме глави според традиционния маниер, изразяващ уважение.
— Братовчеде!
Царският син бавно спря; туниката му бе прилепнала около корема и беше мокра там, където краткото ходене бе измъкнало пот от плътта му. Лицето му носеше отпечатъка на виното, аурата му беше провиснала от него. Очите му приличаха на потъмнели монети под тежките си клепачи.
— Братовчеде — рече той отново, — реших да те посетя.
Птолемей отново се поклони.
— Господарю. Това, разбира се, е чест.
— Реших да видя къде се спотайваш по цял ден, вместо да стоиш до мен — той си пое въздух, — както би трябвало да прави един лоялен братовчед. — Подлизурковците се изкикотиха. — Филип, Александър и всички мои други братовчеди са ясни — продължи той, запъвайки се в думите. — Те се бият за нас в пустинята, работят като посланици в княжествата на изток и на запад. Те доказват лоялността си към нашата династия. А ти… — той млъкна и докосна мокрия плат на туниката си. — Е? Можем ли да разчитаме на теб?
— Ще ви служа по какъвто начин искате.
— Но ще можеш ли, Птолемей? Ти не умееш да държиш меч или да опъваш лък с тези твои момичешки ръце. И така, къде ти е силата? Тук горе — той се потупа с несигурно движение по главата, — така съм чувал. Тук горе. Тогава какво правиш на това ужасно място, далеч от слънцето?
Птолемей склони глава скромно.
— Изучавам, господарю. Папирусите и книгите, които прочутите свещеници са съставили още от незапомнени времена. Исторически и религиозни творби…
— Както и магически, според слуховете. Забранени творби. — Това каза един висок свещеник с черна роба, обръсната глава и внимателно намазан около очите с бяла глина. Изплю думите меко, като плюеща отрова кобра. Вероятно самият той беше магьосник.
62
Той твърдеше, че всяка връзка между двата свята си имала цел: работата на магьосниците и духовете била да работят за едно по-добро разбиране на тази цел. Сметнах това (любезно) за пълни глупости. Колкото и малко взаимодействие да имаше между нашите светове, то не беше нищо повече от едно жестоко умопомрачение (заробването на нас, джиновете), което трябваше да бъде прекратено колкото е възможно по-бързо. Спорът ни стана доста разгорещен и грубите вулгарности бяха избегнати единствено поради моята загриженост за риторичната чистота.
63
Арабите, които са доминирали в района на днешна Йордания от около 300 г. пр.Хр. до около 106 г., със столица град Петра. — Бел.прев.
64
Разрушен град в Судан, на р. Нил, столица на Древна Етиопия, разрушен около 350 г. пр.Хр. — Бел.прев.
65
Древна страна в Западна Азия, на Каспийско море, около III в. пр.Хр. — Бел.прев.
66
Тук се включваха старши свещеници, благородници от царството, другари по чашка от евтини кръчми, професионални борци, една брадата дама и едно джудже. Царският син беше преситен и беше готов да опита всичко, затова социалният му кръг беше обширен.