Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Под прозореца със стъклописа имаше ниска зелена кушетка, отрупана с копринени възглавнички.
Мандрейк спря.
— Тук е топло. Изчакай да намеря шофьора си.
Джейн Фарар не се пусна от него, а погледна към кушетката.
— Или пък можем и двамата да останем тук за малко…
— Така е.
Той се обърна с лице към нея, тялото му трептеше. Тя потръпна леко.
— И ти ли го почувства? — попита тя.
— Да — каза той меко, — но не говори.
Тя го отблъсна.
— Това бяха сензорните ни мрежи, глупако. Нещо ги е задействало.
— А, да…
Стояха неподвижни и слушаха как дървото пращи в огъня, долавяха шума на приглушено празнуване откъм градината отвъд коридора. Отдалече, над всичко останало, се понесе висок, писклив вой.
— Това е алармата на възела на Девъро — каза Мандрейк. — Нещо отвън е проникнало в градините.
Тя се намръщи.
— Демоните му ще го прихванат.
— Звучи сякаш нападат нарушителя… — Отнякъде зад стъклописа ехтяха странни викове от нечовешки гърла, чуваха се силни шумове, подобни на гръмотевици, отразяващи се в далечни планини. Двамата магьосници стояха неподвижно. Чуха слаби викове в градината.
Звуците станаха по-силни. Покрай тях прибяга мъж с черни очила и вечерно сако, мърморейки заклинание, докато тичаше. В свитата му ръка пламтяха тъмни, оранжеви плазми. С другата си ръка дръпна входната врата и изчезна навън.
Мандрейк понечи да го последва.
— Трябва да отидем и да видим…
— Чакай, Джон! — Очите на Джейн Фарар бяха приковани горе, към прозореца. — Идва насам…
Той погледна застинал нагоре, към стъклените плочки, които внезапно се осветиха в слаби, разноцветни сияния от светлината зад тях. Шумовете се увеличиха още повече. Сякаш някакъв ураган се спускаше върху тях — пищене, виещи изблици на лудост и жестокост. Шумът ставаше все по-силен и по-силен. Свиха се назад. Чуваха се експлозии и отвратителни викове. Още една светкавица и за момент видяха очертан силуета на огромна, чудовищна фигура, цялата в пипала, криле и остри хищнически нокти, която се хвърли към прозореца.
Мандрейк ахна. Фарар изпищя. Паднаха назад, блъскайки се един в друг.
Проблясък и черната форма изпълни прозореца. Удари се в стъклото…
Дзън! Една малка плочка в средата на прозореца, тази, която изобразяваше министър-председателя, се пръсна на хиляди парчета. През нея мина нещо малко, проблясващо в яркозелено под светлините на вестибюла и описа дъга във въздуха. Падна на плочките пред тях с мек, тъжен звук, отскочи леко веднъж и застина.
Двамата магьосници стояха и гледаха безмълвно. Една безжизнена жаба.
Отвън пред прозореца продължаваха да се чуват шумове, но вече по-слаби, отдалечаващи се с всяка секунда. Една-две светкавици осветиха прозореца за момент, после нощта отново стана непрогледна.
Мандрейк се наведе към сбръчканата жаба. Краката й бяха извити и разкрачени, устата полуотворена, очите здраво затворени. По плочките около нея се разливаше странна, безцветна течност. С разтуптяно сърце той извади увеличителното си стъкло: на всичките три нива жабата изглеждаше по абсолютно еднакъв начин. И все пак…
— Какво е това противно създание? — бледото лице на Джейн Фарар бе изкривено от отвращение. — Ще призова джин да го огледа на по-високите нива, после можем да се отървем…
Мандрейк вдигна ръка.
— Чакай. — Той се наведе още по-близо и се обърна към жабата: — Бартимеус?
Госпожица Фарар се намръщи.
— Искаш да кажеш, че това нещо е…?
— Не знам. Мълчи. — Проговори отново, този път по-високо и по-близо до бедната, отпусната глава. — Бартимеус, това ти ли си? Аз съм… — спря и навлажни устни — твоят господар.
Един от жабешките крака потрепна. Мандрейк клекна и вдигна очи развълнувано към събеседничката си.
— Все още е жив! Видя ли…?
Устните на госпожица Фарар бяха стиснати в строга линия. Тя стоеше малко встрани, сякаш леко се разграничаваше от сцената. В края на вестибюла се появиха един-двама ококорени лакеи. Тя ги отпрати с ядосано махване.
— Няма да е жив дълго. Виж изтичащата същност. Ти ли го повика тук?
Мандрейк не й отговори. Разтревожено огледа тялото на пода.