Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Да, да, дадох му заповед със свободен път назад. Трябваше да се върне когато има информация за Хопкинс. — После пробва отново. — Бартимеус!
В гласа на Фарар се появи внезапен интерес.
— Наистина ли? А от звуците, които чухме, изглеждаше сякаш го преследваха. Интересно! Джон, имаме много малко време за разпит. Залата с пентаграмите на Девъро трябва да е някъде наблизо. Ще бъде рисковано, но ако използваме достатъчно сила преди съществото да изгуби цялата си същност, можем…
— Тишина! Събужда се!
Задната част на главата на жабата бе размазана. Кракът не бе мръднал повече. И все пак един от клепачите бе трепнал; съвсем бавно той се отвори. Едно изпъкнало око гледаше замъглено и разфокусирано.
— Бартимеус…
Слаб глас, сякаш от много далече:
— Кой пита?
— Мандрейк.
— О. Мислех, че… си заслужава да се събудя за минутка. — Главата се отпусна, клепачът се затвори.
Госпожица Фарар пристъпи по-близо и срита жабата по крака с островърхата си обувка.
— Изпълни мисията си! — каза тя. — Кажи ни за Хопкинс!
Окото на жабата се отвори леко. Извъртя се болезнено и за момент се фокусира върху госпожица Фарар. Слабият глас прозвуча отново:
— Това твоето момиче ли е? Кажи ми, че не е. О, Боже.
Очите се затвориха и въпреки молбите на Мандрейк и командите на Фарар, повече не се отвориха. Мандрейк се отпусна назад на петите си и объркано прокара ръка през косата си.
Фарар положи нетърпеливо ръка на рамото му.
— Съвземи се, Джон. Това е просто демон. Виж разлятата му същност! Ако не предприемем мерки веднага, ще загубим информацията!
Тогава той се изправи и я изгледа уморено.
— Мислиш, че можем да го събудим ли?
— Да, с правилните техники. Може би с Блещукащата спирала или Цедката за същност. Но бих казала, че имаме по-малко от пет минути. То вече не може да поддържа формата си.
— Тези техники ще го унищожат.
— Да. Но ще имаме информацията. Хайде, Джон. Ти ще го направиш!
Тя щракна с пръсти към един прислужник в края на малката група гости, които наблюдаваха.
— Ела тук! Донеси ни лопата или нещо подобно — трябва бързо да остържем този боклук.
— Не… има и друг начин. — Мандрейк говореше тихо, прекалено тихо, за да го чуе госпожица Фарар. Докато тя даваше заповеди на мъжете около нея, той клекна още веднъж до жабата и тихо изрече дълго и сложно заклинание. Крайниците на жабата потрепнаха; от тялото й се процеди бледа сива мъгла, която се изви около обувките на Мандрейк и се изпари.
Госпожица Фарар се обърна точно навреме, за да види как Мандрейк се изправяше. Жабата я нямаше.
Няколко секунди тя го гледа слисано.
— Какво направи?
— Освободих слугата си. — Очите му гледаха встрани. Пръстите на едната му ръка си играеха с яката.
— Но… информацията! Хопкинс! — Беше наистина объркана.
— Ще я получа от слугата ми след два дни. През това време същността му ще се е възстановила достатъчно на Другото място, за да бъде в състояние да говори с мен.
— Два дни! — Госпожица Фарар изписка леко ядосано. — Тогава може да е прекалено късно! Нямаме представа какво Хопкинс…
— Той беше ценен прислужник — рече Мандрейк. Погледна я, а очите му бяха мрачни и далечни, въпреки че лицето му се бе изчервило при думите й. — Няма да е прекалено късно. Ще говоря с него, когато същността му се излекува.
Очите на госпожица Фарар проблясваха мрачно. Тя пристъпи по-близо и Мандрейк улови внезапен полъх на нарове с малко лимон.
— Мислех си — каза тя, — че цениш моето внимание по-високо, отколкото разляната слуз на един гаснещ демон. Имаше важна информация, която трябваше да вземем… и ти го освободи!
— Само временно. — Мандрейк бе махнал с ръка и бе изрекъл задъхано някаква дума: обгради ги Балон на тишината, заглушаващ думите им за тълпата, която сега се блъскаше на входа на залата откъм градината. Всички още носеха маските си: той зърна искрящите, разнообразни цветове, странните, екзотични форми, празните процепи за очите. Той и Фарар бяха единствените магьосници без маски — това го караше да се чувства незащитен и гол. Освен това знаеше, че няма истински отговор на нейния гняв, защото действията му бяха изненадали дори самия него. Това от своя страна го ядоса.
— Моля те, контролирай се — каза той студено. — Върша с робите си каквото аз реша.
Госпожица Фарар се изсмя късо и диво.
— Наистина е така. Твоите роби… или може би имаш предвид своите малки приятели?
— О, я стига…
— Достатъчно! — Тя се извърна от него. — От доста време хората търсят слабото ти място, господин Мандрейк — каза през рамо, — и аз, без да искам, го открих. Удивително! Никога не бих се досетила, че си такъв сантиментален глупак. — Палтото й се уви около нея, с високомерни стъпки мина през мембраната на Балона и без повече да погледне назад, тя излезе от залата.