Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Лебедовата глава се отдалечи, препъвайки се по тревата. Мандрейк го наблюдаваше мълчаливо.
— Така, Джон — дяволчето се приближи. — Пращам ти съобщения от дни. Смятам, че ме пренебрегваш. Искам да дойдеш да ме посетиш. Утре. Няма да забравиш, нали? Важно е.
Мандрейк сбърчи нос под маската си при миризмата на алкохол, която лъхаше от другия.
— Съжалявам, Куентин, Съветът просто продължи прекалено дълго. Не можах да се измъкна. Утре ще дойда.
— Добре, добре. Винаги си бил най-блестящият, Мандрейк. Продължавай в същия дух. Добър вечер, Шолто! Мисля, че те разпознавам зад маската! — Минаваше тромава фигура с неподходяща маска на малко агънце. Дяволчето се отдели от Мандрейк, мушна игриво новодошлия с пръст в корема и танцувайки се отдалечи. Гущерът и агнето се спогледаха. — Този Куентин Мейкпийс… — каза агнето с дълбок и прочувствен глас. — Не го харесвам. Той е безочлив и смятам, че е психически нестабилен.
— Определено е подпийнал — сподели мнението си Мандрейк. — И така, не съм те виждал от доста време, Шолто.
— Да, наистина. Бях в Азия. — Едрият мъж въздъхна и се облегна тежко на бастуна си. — Принуден съм вече сам да си търся стоките. Времената са тежки.
Мандрейк кимна. Богатствата на Шолто Пин така и не се възстановиха напълно след унищожението на великолепния му магазин по време на терора на голема. Въпреки че отново беше построил магазина си, финансите му бяха намалели. Това съвпадна с войната и проблемите в търговията. Все по-малко ценни предмети стигаха до Лондон и все по-малко магьосници искаха да ги купят. Както и много други през последните няколко години, Пин видимо се бе състарил. Масивното му телосложение сякаш се бе смалило: белият костюм висеше отпуснато на раменете му. Мандрейк изпита известно съжаление към него.
— Какво ново в Азия? — попита той. — Как е Империята там?
— Тези тъпи костюми — мога да се закълна, че са ми дали най-смешния от всичките. — Пин повдигна агнешката маска и попи потящото се лице с носната си кърпа. — Империята, Мандрейк, е в трудно положение. В Индия се говори за бунт. Магьосниците от планините на север усърдно призовават демони за атаката или поне така се говори. Гарнизоните ни в Делхи са помолили японските ни съюзници за помощ при отбраната на града. Представи си само! Страхувам се за нас, наистина. — Старият човек си сложи отново маската. — Как изглеждам, Мандрейк? Като весело агънце, нали?
Мандрейк се изхили под маската си.
— Виждал съм и по-свежи.
— Така си и мислех. Е, ако ще се правя на идиот, поне ще го правя на пълен стомах. — Ей, момиче! — Той вдигна бастуна си в иронично приветствие и се отдалечи по посока на сервиращата прислужница. Мандрейк продължи да гледа след него, а временното му добро настроение се изпари светкавично в студения нощен въздух. Той погледна нагоре към чистото нощно небе.
Преди много време седеше в една градина с молив в ръка. Захвърли чашата си зад една колона и се отправи към къщата.
В приемната на имението, малко встрани от най-близката група гуляйджии, Мандрейк видя Джейн Фарар. Маската й — райска птица с нежни оранжево-розови пера — дрънчеше на китката й. Намъкваше се във връхната си дреха, подадена й от един невъзмутим прислужник. При приближаването на Мандрейк той се отдалечи.
— Тръгваш си толкова скоро?
— Да. Изморена съм. И ако Куентин Мейкпийс още веднъж ме сгащи да ми говори за онази негова проклета пиеса, ще го набия. — Тя се нацупи сладко.
Мандрейк се приближи.
— Ще те изпратя до вкъщи, ако искаш. Аз също почти приключих тук. — Той свали маската си с небрежно движение.
Тя се усмихна.
— Имам трима джина и пет фолиота, които да ме придружават, в случай че се нуждая от тях. Какво повече можеш да ми предложиш ти?
Меланхоличното откъсване, което се натрупваше у Мандрейк цяла вечер, сега изведнъж се възпламени и се превърна в безразсъдство. Не му пукаше за изводите и последствията. Близостта на Джейн Фарар го окуражаваше. Той леко докосна ръката й.
— Нека вземем моята кола на връщане към Лондон. Ще отговоря на въпроса ти, докато пътуваме.
Тя се изсмя.
— Това е дълго пътуване, господин Мандрейк.
— Може би имам много отговори.
Джейн Фарар го хвана под ръка. Заедно те прекосиха залата. Няколко чифта очи ги изгледаха, докато вървяха.
Вестибюлът на имението беше празен, с изключение на двамата мъже прислужници, които стояха в готовност до вратата. Под стената, украсена с глави на елени и избелели кожи, откраднати преди много време от чуждестранни къщи, пукаше огън. Големият стъклопис на противоположната стена изобразяваше сградите на Централен Лондон: абатството, Уестминстърския дворец, основните правителствени сгради край Темза. Улиците бяха изпълнени с благоговеещи тълпи; в средата на двора на двореца се открояваше сияещата фигура на министър-председателя с вдигнати за благословия ръце. Стъклото проблясваше тъпо под светлините на вестибюла. Отзад се издигаше тъмната стена на нощта.