Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
слабият дъх на сапуна му за пране.
— Не е ли странно — подхвърли тя, — че ме повикахте да дойда незабавно, само за да ми
кажете да си лягам и че тръгваме утре.
Облегнат до вратата, Магнус я гледаше с котешките си очи, скръстил ръце на гърдите си. За
миг й заприлича на Чърч, само дето вероятността да я ухапе беше по-малка.
— Обичам брат ти — каза той. — Знаеш го, нали?
— Ако искаш позволението ми да се омъжиш за него, имаш го — заяви Изабел. — Есента е
хубав сезон за сватба. Можеш да носиш оранжев смокинг.
— Той не е щастлив — продължи Магнус, сякаш тя изобщо не беше проговорила.
— Разбира се, че не е — сопна се Изабел. — Джейс…
— Джейс — повтори Магнус и ръцете му се свиха в юмруци. Изабел се взря в него. Винаги
бе мислила, че той няма нищо против Джейс и че дори го харесва, след като въпросът за
чувствата на Алек беше изяснен веднъж завинаги.
— Смятах, че двамата с Джейс сте приятели.
— Не става дума за това. Има някои хора, които… на които вселената сякаш е отредила
изключителна съдба. Изключителни дарби и изключително страдание. Господ знае, че
всички сме привлечени от онова, което е красиво и сломено и аз не съм изключение. Ала
има хора, които е невъзможно да бъдат спасени. Или ако е възможно, то е само с помощта на
такава обич и саможертва, които биха унищожили онзи, от когото идват.
Изабел бавно поклати глава.
— Не те разбирам. Джейс ни е брат, но Алек… Алек е и негов парабатаи.
— Знам какво означава това — отвърна Магнус. — Познавал съм парабатаи, които са били
толкова близки, че сякаш бяха едно цяло. Когато единият от тях умре, знаеш ли какво се
случва с другия…
— Престани! — Изабел си запуши ушите с ръце за миг, преди бавно да ги свали. — Как
смееш, Магнус Бейн! Как смееш още повече да влошаваш положението!
— Изабел. — Магнус разтвори юмруци; очите му бяха разширени, сякаш и той самият беше
изненадан от изблика си. — Съжалявам. Понякога забравям… че при всичкия ти
самоконтрол и сила, ти си също толкова уязвима, колкото и Алек.
— У Алек няма и капчица слабост — възрази Изабел.
— Не — съгласи се Магнус. — За да обичаш както сърцето ти повелява, е нужна сила.
Работата е там, че ми трябваш тук заради него. Има неща, които аз не мога да направя за
Алек, неща, които не мога да му дам. — За миг самият Магнус придоби странно уязвим вид.
— Познаваш Джейс също толкова отдавна, колкото и той. У теб той може да открие
разбиране, каквото аз не мога да му дам. И освен това те обича.
— Разбира се, че ме обича. Нали съм му сестра.
— Кръвта невинаги означава обич. — В гласа на Магнус се прокраднаха горчиви нотки. —
Само попитай Клеъри.
Клеъри се изстреля през портала като през дулото на пушка и изхвърча от другата страна.
Преметна се и като никога се приземи на крака. Това трая само миг — прекалено замаяна от
пътуването през портала, за да се съсредоточи, тя не можа да запази равновесие и падна.
Раницата пое удара и като въздъхна (все някой ден обучението й щеше да си каже думата!),
тя се изправи, отупвайки прахта от дънките си.
Намираше се пред къщата на Люк. Реката блещукаше зад рамото й, а отвъд нея градът се
издигаше като гора от светлини. Къщата на Люк изглеждаше точно така, както я бяха
оставили преди няколко часа — заключена и потънала в мрак. Застанала на чакълестата
пътечка, водеща към входните стъпала, Клеъри преглътна мъчително.
Много бавно тя докосна пръстена на дясната си ръка.
Саймън?
Отговорът долетя незабавно:
Да?
Къде си?
Отивам към метрото. Ти вкъщи ли си?
У Люк съм. Ако съм права и Джейс се върне, ще ме потърси тук.
Тишина. А после:
Е предполагам, че знаеш как да се свържеш с мен, ако ти трябвам.
Така мисля. Клеъри си пое дълбоко дъх. Саймън?
Да?
Обичам те.
Пауза.
Аз също те обичам.
Това беше. Нямаше изщракване като от затваряне на телефон — Клеъри просто почувства, че
връзката се разпадна, сякаш някой бе срязал нишка в главата й. Зачуди се дали Алек бе имал
нещо такова предвид, когато бе споменал за разкъсването на връзката между двама
парабатаи.
Тя тръгна по пътечката към къщата и бавно изкачи стъпалата. Това беше домът й. Ако
Джейс възнамеряваше да се върне за нея, както бе подхвърлил, щеше да дойде тук. Клеъри
приседна на най-високото стъпало, сложи раницата в скута си и зачака.