Град на изгубени души

помощта ти ще имам по-голям шанс да оцелея. А за теб няма никаква опасност.

— Не ме е грижа за това дали е опасно за мен — изсъска той, привеждайки се напред. —

Грижа ме е какво ще се случи с теб! По дяволите, та нали на практика съм неуязвим. Нека да

ида аз. А ти остани тук.

— О, да. На Джейс това изобщо няма да му се стори странно. Просто му кажи, че през

цялото време си бил тайно влюбен в него и не си издържал да бъдете разделени.

— Бих могъл да му кажа, че съм размислил и съм напълно съгласен с вижданията им, поради

което съм решил да се присъединя към тях.

— Та ти дори не знаеш какви са вижданията им.

— Е, тук си права. Май имам по-голям шанс за успех, ако му кажа, че съм влюбен в него.

Той така или иначе смята, че всички са влюбени в него.

— Само че аз наистина съм влюбена в него — напомни му Клеъри.

Саймън я изгледа продължително и безмълвно над масата.

— Говориш сериозно — промълви най-сетне. — Наистина ще го направиш. Без мен… без

спасително въже.

— Няма нещо, което не бих направила за Джейс.

Саймън облегна глава назад; знакът на Каин проблясваше в сребристи оттенъци върху

кожата му.

— Не казвай това.

— Нима ти не си готов на всичко за хората, които обичаш?

— Бих направил почти всичко за теб — тихо отвърна той. — Бих умрял за теб и ти го знаеш.

Но дали бих убил някого? Дали бих отнел невинен живот? Много невинни животи? Ами

целия свят? Наистина ли е любов да кажеш някому, че ако трябва да избираш между него и

живота на всички други на планетата, би избрал него? Това… не знам, това изобщо морална

любов ли е?

— Любовта не е нито морална, нито неморална — каза Клеъри. — Тя просто е.

— Знам. Ала постъпките ни в нейно име — те са морални или неморални. И обикновено

това няма значение. Обикновено (колкото и Джейс да ме дразни), той никога не би поискал

от теб да сториш нещо, което противоречи на природата ти. Нито заради него, нито заради

когото и да било. Само че той вече не е Джейс, нали? И аз просто не съм сигурен, Клеъри.

Не съм сигурен какво може да поиска от теб.

Клеъри подпря лакът на масата, обзета от внезапна умора.

— Може и да не е Джейс, ала е най-близкото подобие на Джейс, което имам. Няма начин да

си върна истинския Джейс без него. — Тя вдигна очи и срещна погледа му. — Или искаш да

ми кажеш, че няма надежда?

Възцари се дълго мълчание. Клеъри виждаше как вродената честност на Саймън се бори с

желанието му да защити най-добрата си приятелка. Най-сетне той проговори:

— Никога не бих казал подобно нещо. Макар и да съм вампир, но освен това съм и евреин. В

сърцето си все още помня и вярвам, дори и в думите, които не мога да изрека. Г… — Той се

закашля и преглътна с усилие. — Той сключи завет с нас, също както ловците на сенки

вярват, че Разиел е сключил завет с тях. И ние вярваме в обещаното от него. Ето защо никога

не бива да губиш надежда — ха тиква* — докато я поддържаш жива, тя ще поддържа и теб