Принцеса с часовников механизъм

отчита пред Съвета. Както ще сторите и вие.

— Шарлот не е направила нищо, с което да заслужи подобно

предателство от моя страна — заяви Гидеон.

Консулът размаха пръст пред лицето му.

— Точно за това говоря. Лоялността ви не е към нея; не може да бъде

към нея. А към мен. Трябва да бъде към мен. Не го ли разбирате?

— И ако откажа?

— Тогава ще изгубите всичко. Дом, земи, име, потекло, цел...

— Ще го направим — рече Гейбриъл, изпреварвайки брат си. — Ще я

наблюдаваме и ще ви докладваме.

— Гейбриъл... — започна Гидеон и брат му се обърна към него.

— Не. Това е твърде много. Разбирам, че не искаш да се превърнеш в

лъжец, ала преди всичко дължим вярност на семейството си. Семейство

Блекторн ще изхвърлят Татяна на улицата, а тя няма да изкара дълго там,

тя и детето...

По-големият от двамата Лайтууд пребледня.

— Татяна очаква дете?

Въпреки ужаса на ситуацията, Гейбриъл почувства мимолетен

пристъп на задоволство, задето знаеше нещо, което не беше известно на

брат му.

— Да. Щеше да го знаеш, ако все още беше част от семейството ни.

Гидеон се огледа наоколо, сякаш търсеше някое познато лице, а после

отново се обърна безпомощно към брат си и консула.

— Аз...

Консул Уейланд се усмихна студено първо на единия, а после и на

другия.

— Е, споразумяхме ли се, господа?

След един дълъг миг Гидеон кимна.

— Ще го направим.

Гейбриъл едва ли щеше да забрави скоро изражението, изписало се

върху лицето на консула при тези думи. В него имаше задоволство, но не и

изненада — очевидно не бе очаквал нещо по-различно (нито пък по-

добро) от момчетата Лайтууд.