Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Ледът на съмнението в душата на Мета се стопи. Тя се усмихна, тръсна коси и потъна в обятията на Язон. Тя също се беше затъжила много за него.
Язон никога нямаше да забрави как за пръв път остана насаме с нея. Тогава беше по-млад и много по-самоуверен. Те току-що се бяха запознали при доста екзотични обстоятелства — той беше пипнал голямата печалба от казино „Касилия“, след като бе развъртял парите на Кърк Пир, а тя беше пилот на раздрънкан транспортен кораб със смъртоносен товар, закупен в нарушение на всички мислими закони. Романтика? И то каква! С джобове, пълни с пари, за каквито не беше и мечтал, сред складове, претъпкани със съвременно оръжие, летяха към най-страшната планета във Вселената, на всичко отгоре още първата нощ след запознанството им да падне в обятията на най-красивата девойка, която беше виждал! Жените винаги му падаха лесно (и също така лесно се разделяше с тях), но това си беше в реда на нещата. Необикновеното беше друго — в действителност не тя му беше паднала в ръцете, а той — в нейните! На ръст почти колкото Язон, Мета беше почти един път и половина по-тежка от него заради пирянските свръхплътни мускули. Преди това Язон не можеше да си представи, че може да му хареса такава планина от мускули, увенчана с главица на очарователна блондинка с огромни сини очи. Но той се влюби. Влюби се като хлапак, въпреки че не го разбра веднага.
А Мета беше преди всичко войник на своята планета, а чак след това жена и се отнасяше към секса още по-утилитарно от галактическия скитник и повлекан Язон. Ето защо през странните нощи на транспортния кораб те нищо не научиха един за друг и той даже не се досети за възникналото чувство. Мета все се надсмиваше над лекия си като перушинка партньор, а Язон, откровено казано, не веднага се научи да получава удоволствие от този така понятен и любим процес. Пречеше му не толкова смехът на партньорката му, колкото твърдата еластичност на тялото й. Не ръцете и не краката — най-много от всичко го разсейваше коремът й. Беше толкова странно и непривично да се притиска към твърдия като автомобилна гума корем. (По-късно точно това започна да го възбужда най-силно и повече от никоя жена не можа да получи подобно удоволствие.)
Бяха нужни години, множество тежки сражения и смъртни опасности, през които да минат заедно и поотделно, неведнъж да спасяват живота си един друг в последната съдбовна минута, дълги разлъки и мъки от ревност, за да могат накрая да разберат, че се обичат истински и познават това чувство по-добре от всекиго в Галактиката.
А сега им предстоеше ново изпитание. И даже не беше ясно в какво се състои то. Но в едно нещо Язон не бъркаше — трябва да се прави това, което не очакват от тях и винаги да остават верни на себе си.
Бяха обзети от копнеж един за друг и това беше прекрасно както винаги. А Солвиц… Нека гледа, нека към многочислените порочни страсти на този хилядолетен дъртак се прибави и грехът на воайорството. Много важно! Те пък по-силно ще се възбуждат от това, че го правят пред публика!
Мета се изви назад на мост, поддържан от левия крак и дясната ръка. Лявата й ръка беше преплела пръсти с дясната длан на Язон, изправен и приповдигнат като ездач върху непокорна кобила, а десният свободен крак на Мета обгръщаше партньора през талията. Сексуална акробатика от подобен род отдавна беше тяхно увлечение. Бяха се любили и в по-сложни пози, но на Солвиц му стигаше и тази… Мета застена, Язон също и след секунда всичко наоколо беше потънало в сладък трепет и розова мъгла.
След няколко часа, вече будни и заедно под душа, те едновременно усетиха кристална яснота в мислите си и отчаяна решимост да се сражават докрай. Като че ли се бяха заредили един друг с нови сили.
— Язон — каза Мета, докато закусваха, — този свят на Солвиц прилича на матрьошка. Знаеш ли какво е това? Когато при нас за пръв път дойдоха еколози от планетата Лада, аз бях съвсем малко момиче. Те ми подариха дървена кукла. Разделя се на две половинки, а вътре има друга такава, само че по-малка, в нея трета и така нататък. Според мен бяха дванайсет или шестнайсет. И помня, още тогава бях удивила нашите гости: „Виж, колко бомби могат да се направят от една кукличка! И изненадата нека да бъде това, че най-мощната ще се окаже в тази мъ-ъ-ъничката, която не се разглобява!“ Разбираш ли, ние още не сме стигнали до най-малката матрьошка. Струва ми се изходът, т.е. пътят към изхода, се намира именно там, в самия център на планетоида. Или говоря някакви глупости?
— Защо, много интересна мисъл. Древните китайци са имали подобна играчка. Чел съм за това. Те изрязвали ажурни кълба от слонова кост — едно в друго — като отнемали материала през отворите в сферичната повърхност. Човек, изработил по такъв начин повече от девет сфери, преминавал в по-висок стадий на себепознание. Така смятали те.