Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Анди някой си — намеси се Фрейзър. — Да, когато ти ми каза, че и двамата са изчезнали, си помислих, че са решили да духнат и да започнат някъде другаде отначало. Трябва да разберете, че по онова време животът на хората започваше да се разпада. Хората вършеха неща, на които никой дотогава не би предположил, че са способни.
Той се извърна и тръгна към вратата, излезе навън и извади цигарите си.
— Той е прав — каза Фъргъсън. — И ние в повечето случаи избягвахме да мислим прекалено много по този въпрос. Така погледнато, все още предпочитаме да не го правим. Така че, ако няма нещо друго, ви пожелавам приятен ден.
Той взе лоста в ръце и се зае отново с работата си.
Тъй като не можа да се сети за какво друго би могъл да го попита, Марк тръгна към вратата. Отитоджу се поколеба, после го последва към колата. За миг двамата поседяха вътре в мълчание, после Марк каза:
— Трябва да е било наистина ужасно.
— Това не оправдава нарушаването на закона — заяви Отитоджу. — Стачката на миньорите издигна висока преграда между нас и хората, на които трябва да служим. Заради тях полицията създаваше впечатление за бруталност, дори в случаите, когато действията й бяха провокирани. Говореше се, че дори кралицата била шокирана от „битката при Оргрийв“, но какво са очаквали хората? Нали от нас се иска да поддържаме обществения ред. Ако хората не приемат полицията да налага закона, какво бихме могли да сторим?
Марк я изгледа втренчено и каза:
— Плашиш ме.
Тя го погледна изненадано и отвърна:
— Понякога се питам дали си си избрал подходящата работа.
Марк извърна поглед.
— И аз си задавам същия въпрос, скъпа.
Замъкът Ротесуел
Въпреки че беше решила твърдо да се отнася със сър Бродерик Макленън Грант точно така, както би се държала и с всеки друг, Карен трябваше да си признае, че стомахът й изневеряваше. Напрежението винаги се отразяваше на храносмилането й — тя губеше апетит и й се налагаше постоянно да притичва до тоалетната.
— Ако ми се налагаше по-често да провеждам такива разговори, нямаше да имам нужда от никакви диети — каза тя, когато двамата с Фил потеглиха към замъка Ротесуел.
— О, хората надценяват диетите — заяви спокойно Фил, от позициите на човек, чието тегло не се беше променяло, откакто бе навършил осемнайсет години, без значение какво ядеше и пиеше. — Ти изглеждаш много добре такава, каквато си.
На Карен й се искаше да му повярва, но не можеше. Никой не би могъл да намира нещо привлекателно в набитата й фигура, или поне не и човек като Фил, който никога не бе имал проблеми с намирането на женска компания.
— Как пък не.
Тя отвори чантата си и започна да чете на глас основните точки от досието по случая, за да ги припомни на Фил. Точно когато приключи с обобщението, колата спря пред портите на парка Ротесуел. Замъкът се виждаше в далечината, през голите клони на редица дървета, но преди да продължат, трябваше да представят документите си. Наложи се двамата да слязат и да вдигнат полицейските си карти пред камерата за наблюдение. След малко масивните дървени порти се разтвориха, допускайки колата в някакво подобие на пропускателен пункт. Фил подкара колата, Карен вървеше до нея. Дървените порти зад тях се затвориха и те се озоваха в нещо като гигантско заграждение за добитък. Двама охранители се появиха от къщичката на охраната и огледаха колата отвън и отвътре, чантата на Карен и джобовете на палтото на Фил.
— Разполага с по-добра служба за безопасност от премиер-министъра — каза Карен, когато най-сетне потеглиха по алеята към замъка.
— По-лесно ще е да се сдобием с нов премиер, отколкото с нов Броуди Грант — отбеляза Фил.
— Е, готова съм да се обзаложа, че той самият е точно на това мнение.
Когато наближиха замъка, един възрастен човек с палто от непромокаема материя и каскет от туид се появи иззад най-близката купичка и им посочи далечната страна на покритото с чакъл пространство отпред. Докато паркираха, човекът беше изчезнал, така че не им оставаше нищо друго, освен да се упътят към масивната, осеяна с гвоздеи двойна дървена врата по средата на фасадата.