Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Крал Артур… — прошепна тя.
При други обстоятелства това веднага щеше да я убеди, че мечът е фалшив: едва ли Артур щеше да гравира името си върху своя меч. Но в този случай тя всъщност търсеше фалшив надпис, направен от монасите в Гластънбъри, за да убедят своя крал, че е получил истинското оръжие. Благородниците от дванайсети век са били много по-богати и суетни от своите предшественици шестстотин години по-рано и сигурно са очаквали символите на властта да са също толкова показни.
— Украсете ми меча…
— Какво? — попита ал-Сабан.
— Извинете, просто мислех на глас. — Погледът й се отмести към другите фигурки по острието. Повечето изглежда изпълняваха абсолютно декоративна функция, цветни кръгове и спирали, но имаше и един повтарящ се символ: лабиринт, гъсто нагъната линия, затворена в кръг. За разлика от истинския лабиринт, където от центъра излизаше повече от един път. Покрай нея се забелязваха точки, маркиращи определени места. Номерът и мястото на точките варираха при всеки символ, но очевидно се забелязваше някакъв модел.
Нина обърна меча от другата страна и видя още такива маркировки. Тя свърза символа на лабиринта с гръцката митология, легендата за Тезей и Минотавъра, но очевидно имаше връзка и с други култури, като специално тази форма й беше много позната. Беше я виждала някъде, докато проучваше легендата за Артур…
Внезапно раздалите се викове я откъснаха от мислите й и тя се огледа озадачено.
— Рами! — извика ал-Сабан раздразнено. Глъчката се носеше от залата за молитва. — Чакайте тук, сега ще се оправя с него.
Горе Чейс и Мичъл стояха безпомощни, докато Ханиф, по-ядосан от всякога, им крещеше на арабски. Карима се опитваше да каже нещо, но едва успя да промълви няколко думи, преди той да я заглуши с виковете си.
— Май този път наистина го ядосахме — промърмори Чейс.
Главата на ал-Сабан се подаде като на лалугер през отвора.
— Рами! — кресна той и между двамата започна словесна престрелка. Най-накрая ал-Сабан успя да накара младия мъж да замълчи, след което се измъкна през входа към мазето.
— Ядосан е, защото вие двамата сте влезли в залата за молитва — каза той на Чейс и Мичъл, — и още повече, защото сте с нея. — Той махна с ръка към една завеса в другия край на залата, чиято цел беше да разделя залата на две части. — По време на молитва мъжете и жените са разделени. Според него вашето присъствие тук, заедно, е обида за исляма.
Ханиф отново започна да крещи и този път ал-Сабан търпеливо го изслуша, като най-накрая неохотно отстъпи.
— Изглежда ще успея да му затворя устата само ако излезете да чакате отвън, в двора.
— Ами Нина? — попита Чейс.
— Тя е добре. Погълната е — каза имамът. Той поклати глава и тръгна към вратата. — Хайде, излезте навън. Господин Мичъл, може би сега е времето да поговорим за вашето дарение. — Той погледна към чантата на Мичъл.
Ханиф последва групичката и ги изчака като куче пазач на входа на залата за молитва, докато ал-Сабан отведе Чейс, Мичъл и Карима до малкия басейн в двора. Чейс примигна от ярката слънчева светлина; хладът в стаята направи завръщането към пустинната жега много по-шокиращо. През бълбукането на водата във фонтана той успя да чуе как по улицата минава някакъв автомобил, първият признак на живот в селото.
— Та за колко голямо дарение си мислехте, господин ал-Сабан? — попита Мичъл.
Ал-Сабан се престори, че мисли по въпроса.
— Мислех си за… нещо от порядъка на… десет хиляди долара?
— Съгласен — каза Мичъл и протегна ръка. Леко изненаданият ал-Сабан я пое и колебливо я разтърси. После Мичъл отвори чантата и извади няколко пачки банкноти, които постави на ниската стена пред имама. Карима го погледна неодобрително, но Чейс просто се ухили. Ал-Сабан очевидно се беше подготвил за борба, явно смяташе, че десет хиляди са непостижима сума, докато Мичъл бе готов да плати повече — сигурно много повече.
Карима не беше единственият човек, който не одобряваше сделката. Ханиф се появи в момента, когато ал-Сабан броеше парите. Арабският на Чейс бе доста скромен, но той нямаше нужда от преводач, за да разбере, че Ханиф настоява да разбере какво става.
Отговорът на ал-Сабан накара младия мъж да зине от изненада. Той мушна с пръст парите, след което го насочи към Мичъл.
— Не, не! Вземи! Вземи обратно пари!
— Е, поне вече не е толкова ядосан на нас — каза Карима, когато Ханиф продължи своята пламенна тирада на арабски.