В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
— Не трябва да позволяваш на майката на Елена да те гледа, когато се преобличаш.
— Но нали ти ме видя.
— Това е различно. Аз съм ти брат.
И така тя замина за дома на Елена още същия следобед, като двете момичета потеглиха направо от училищния двор. Потеглиха към онзи свят на богати и щастливи хора като от филмите по телевизията, какъвто си представях, че е светът на Елена и нейната майка, онази с извисяващия се глас по телефона, който се опитва да звучи приятелски.
Късно вечерта на същия ден баща ми се завърна у дома. Леля Тереза и аз го посрещнахме мълчаливи, притеснени от това, което евентуално щеше да последва.
— Ако попита къде е сестра ти — рече ми леля Тереза, — кажи му само, че е при чичо ти.
Ала той въобще не попита за Рита. Гневът, който се бе насъбрал у него, изглежда се бе стопил. Цялото му тяло ми се видя смалено, присвито, изсушено. През следващия ден поработих с него около новата оранжерия. Трябваше да се подсушават тръбопроводите и паропроводите, за да не замръзнат от предстоящите студове.
— Прибери се у дома — рече ми той по едно време. — Мога и сам да довърша.
Но ме задържа още за миг сред тишината, натегнала от неувереност, докато ръцете му действаха като независими от останалото му тяло, с бавни, но прецизни движения.
— Как е сестра ти? — въпросът бе изречен с толкова явно неудобство, че вместо него аз се изчервих от притеснение. Не можех да се отърся от чувството, че му струваше доста усилия, за да събере кураж да заговори за нея.
— С нея всичко е наред — лаконично му отвърнах аз.
Той и този път замина на път, преди тя да се върне от гостуването си при Елена.
Баща ми прекара остатъка от есента, а после и цялата зима в Детройт като работник в един от тамошните автомобилни заводи. Неговият приятел Марковекио го бе приютил в квартирата си. Идваше си у дома на всеки втори уикенд, за да донесе бельото си за пране, заедно с работните комбинезони и връхните дрехи. Освен това той носеше на леля Тереза зеленчуци от оранжериите на чичо Алфредо. Така неусетно и постепенно се изгради нов житейски ред, неизказан, но утвърдил се някак си от само себе си: все по-продължителните престои на Рита в дома на Елена съвпадаха с посещенията на баща ми. На няколко пъти успях да подслушам телефонните разговори на леля Тереза, водени на нейния развален английски. Улесняваше ме фактът, че за да разберат от отсрещната страна нейния труден изговор, тя неволно повишаваше тон. Винаги така говореше с хората, които нямаха италиански произход. И така, в поредната петъчна сутрин тя отново бе приготвила чантата с дрехите на Рита за посещението й в дома на Елена през предстоящия уикенд. Баща ми очевидно се досещаше каква е причината за отсъствията на Рита, но нищо не рече. Изглеждаше примирен в мълчанието си, защото може би смяташе, че няма право да възразява.
Дойдоха коледните празници. Позволиха на Рита да прекара по-голямата част от коледната ваканция заедно с Елена. Като че ли бяхме покорни пленници на илюзията, че сме истинско семейство, на което Рита е член. Когато баща ми се прибра у дома по празниците за цяла седмица, не забелязах да е ядосан от това, че не завари Рита в къщата. Не го възприе и като причина да се срамуваме. Неговият престой и мисълта, че сме разрешили на Рита да отсъства на Коледа и че дори се опитваме да я забравим, създаваха тягостна атмосфера в къщата.
Рита се прибра у дома след празниците, като донесе коледните си подаръци, които бе получила от семейство Амхърст: една кукла, една евтина, но лъскава гривна, една бяла блузка и една плисирана пола. Леля Тереза ги огледа със смръщени вежди, но не посмя да накара Рита да ти върне на родителите на Елена.
— Повече не бива да приемаш никакви подаръци от тези хора. Не е редно.
Докато казваше това, в тона на леля Тереза се прокрадваше добре премерена предпазливост. Създаваше се впечатление, че Рита вече се ползва с някакви специални права, по-скоро като на гост в дома ни, отколкото като на член от семейството. Изглежда, че Рита схвана тази промяна, защото ми описа впечатленията си от престоя си в дома на семейство Амхърст за Коледа с типично детинско самодоволство:
— Те имаха коледна елха, на която всички окачихме подаръците. После отидохме на празничната служба в църквата, която не е като нашата, а по-различна, понеже те не са католици. Само Елена е католичка, защото е осиновена.