В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
Леля Тереза бе излязла по пеньоар на предната морава със скръстени пред гърдите си ръце, косата й бе разпусната на кичури, вече измокрени от ситно ръмящия дъждец. Баща ми никъде не се виждаше. Отворих прозореца и вътре нахлу сгорещен въздух, примесен с капки вода. Леля Тереза ме изгледа безмълвно. Двамата с нея за дълго останахме мълчаливо загледани в огъня, забравили за присъствието на другите. Като че ли нищо не можеше да се направи, освен да се гледа с ням ужас какви щети нанася огнената стихия. Струваше ми се, че нашият свят се срутва, че ходът на времето е спрял, че ще останем завинаги така като запечатани на фотография. И до днес си спомням кошмарната картина до най-дребните подробности — бъркотията в двора, плетеницата от тръби и маркучи, овъглените греди, искрите и въглените, огромния силует на котела. От страхотната горещина трите стари оранжерии се бяха сгърчили, а стъклените им покриви грееха в оранжеви отблясъци от виещите се нагоре пламъци.
От другата страна на пътя г-н Дик и жена му разговаряха напрегнато с чичо Умберто, скрили се от разнасяните се от вятъра въглени под един чадър. Лицата им бяха обагрени в червено от фаровете на пожарникарските коли. Приглушените им гласове достигаха до мен странно резониращи въпреки шума от леещата се вода и глухия тътен на огъня.
— Мисля, че той се опитва да влезе там, но ти с нищо не можеш да му помогнеш.
Рита се събуди. Застана до мен, онемяла и загледана като хипнотизирана в бушуващия огън.
— Защо не го спрат? — Тя като че ли още се опитваше да обхване мащаба на бедствието. А може би се питаше дали няма да се окаже виновницата за него.
— Глупачке, какво си мислиш, че се опитват да направят?
Огънят започна да затихва, но точно тогава вътре отекна силна експлозия и езиците на пламъците отново лумнаха нагоре. Пожарникарите се отдръпнаха. Един от тях се приближи до леля Тереза.
— Госпожо, защо не влезете вътре — каза той. — Освен това можете да попитате съпруга си дали има още нещо, което може лесно да се подпали.
Лека-полека огънят започна да гасне. Светът като че ли постепенно придоби обичайната си форма. В далечината отекна гръмотевица и за миг сред гаснещите пламъци освети сцената на опустошението. Искаше ми се тези мъже с толкова впечатляващи униформи да не си тръгват скоро. Ала пожарникарите вече започнаха да навиват маркучите и да събират оборудването си. Накрая бавно изтеглиха камиона на заден ход по алеята, слязоха на паважа и обърнаха в посока към града.
Едва сега дъждът спря. Далеч на хоризонта се очерта светла ивица, обагрена в оранжево. Слънчевите лъчи започнаха да пробиват пелената от облаци. В котелното от развалините от съсипаните машинарии се надигаше пара и се чуваше съскането на догарящите овъглени парчета дърво. Голяма част от останалото оборудване беше посипана със сива пепел и изглеждаше някак си нереално на фона на утринния светлик. Сред този хаос грамадата на котела, опасан отвсякъде с гъста плетеница тръби, се извисяваше като някакво току-що излюпило се чудовище. Само в далечния край на сградата, където се помещаваше кабинетът на баща ми, огънят бе нанесъл по-малки поражения, понеже междинната стена се бе изправила като щит срещу езиците на пламъците. Но гредите до една бяха опушени и почернели. През счупените прозорци нахлуваше свеж въздух.
Един от пожарникарите тръгна от алеята откъм задната врата и след малко се появи. Обърна се и отново изгледа изгорялото котелно.