В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
Явно повтаряше нещо заучено, казано й от някой друг, като в същото време се опитваше да ме респектира или поне да ми направи силно впечатление.
— А какво е станало с истинските й родители?
— Не зная. Известно ми е само, че тя повече не се среща с тях.
Оттогава започнах да гледам на Елена по по-различен начин. Струваше ми се по-опасна, намирах, че двете с Рита си приличат и дори си въобразявах, че между тях съществува някаква тайна конспирация, която се разгръща бавно и полека още от първата им среща. Те имаха свои общи приятелки в училище, с които май добре се погаждаха, бяха си сформирали дори малобройна момичешка групичка, чиито лидери бяха те двете. И все пак за мен в цялата тяхна история имаше нещо не съвсем редно… да кажем откритостта, с която демонстрираха пред останалите, че просто се преструват на нормални. Рита се държеше едва ли не хулигански със своите приятелки, поведението й пред тях бе съвсем различно от държането й у дома. Разиграваше сценки на необмислена агресивност, което обясняваше защо толкова често се прибира цялата в белези и драскотини. Случваше се Рита и Елена да тръгнат на поредната си дълга разходка сами, обяснявайки, че са много уморени от компанията на останалите момичета. Така че не беше никак лесно на някоя от приятелките им да се присламчи към тях.
Понякога те се оттегляха в дъното на училищния двор, където вилнееше бандата на Джони Елиас. Най-често се събираха там, прикрити зад навеса до работилницата, за да пушат цигари. През годините, в които учех в „Сейнт Майкъл“, бях преглътнал стотици унижения от Джони и неговата тайфа. Веднъж дори с Джони се сдърпахме, но той ме победи за броени секунди, връхлитайки върху мен с цялата тежест на едрата си снага. Нанесе ми само един, но напълно изненадващ удар, премерен със завидна точност в лицето ми. Рита и Елена обаче изглеждаха силно привлечени от неговата подранила мъжественост, често се прилепваха към неговата група, сякаш се опитваха да докажат, че той не представлява заплаха за тях.
— Хей, момичета — провикваше се Джони, очевидно зарадван от близостта им. — Как е хавата?
Виждах как понякога двете оставаха при него през цялата обедна почивка, която траеше половин час. Уж все се канеха да си тръгнат още в следващия миг, ала не помръдваха оттам, запленени от предизвикателните му задявки. Усещаха, че позволяват на Джони да упражнява прекалено силно влиянието си върху тях. Силно се дразнех от благосклонността, с която го удостояваха дори в случаите, когато той се опитваше да ме уязви.
— Вик-торе, синко, да не си се домъкнал чак до тук, за да надзираваш сестра си? Тя наистина заслужава да бъде под надзор.
Рита и Елена продължаваха да гравитират около дъното на двора, търсейки начин да избягат от училищната скука. Забавляваха се с игрите на момчетата и дори споделяха с тях всичко, което ги вълнуваше.
През февруари ме привикаха в кабинета на директора. Там заварих Рита и Елена. Рита седеше на стола до стената с необичайно за нея скромно изражение. Елена се бе изправила до нея сякаш й беше придружителка. Директорът, г-н Пиърсън, ми протегна ръка като на възрастен посетител.
— Заповядай, седни.
Г-н Пиърсън беше директор на училището от три години, поемайки поста след преместването на отец Маккинън. Със своите присвити очи и остри черти и най-вече с извитата си брадичка, той изглеждаше като пълна противоположност на отец Маккинън, така както преди около една година в коридора смениха портрета на папа Павел с този на папа Йоан. Но независимо от неприветливата си външност той постигна много в училището: имаше повече търпимост, сестрите монахини все по-често биваха заменяни с дипломирани учители и учителки, беше махната оградата в двора, която отделяше зоната за момичетата от зоната за момчетата.
Върху бюрото на г-н Пиърсън бе оставен един пакет цигари, „Ротманс“, същите като тези, които пушеше баща ми.
— Изглежда, че сестра ти и нейната приятелка са били заловени в училищния двор с това тук — започна г-н Пиърсън. Изви глава към Рита и Елена и се намръщи. — Това е сериозно нарушение, при това много сериозно. Обичайно е при такива случаи да се наложи като наказание поне едноседмично отстраняване от занятия.
Прекалено драматичната нотка в тона му всъщност изясни на всички присъстващи, че Рита и Елена на практика не бяха заплашени от нещо действително сериозно. Те продължаваха да си дават вид, че осъзнават тежестта на своето нарушение, като мълчаха с напрегнат вид на местата си, внимателно заслушани в думите на директора.