Зовът на кукувицата

– Имаш ли пълния адрес? – попита Уордъл, който записваше усилено.

– Дадох ти името на наемателката и половината пощенски код. Вземи положи малко детективски труд.

– И откъде каза, че си научил това? – отново поиска да се осведоми Уордъл, като продължаваше да пише бързо в бележника, опрян на коляното му под масата.

– Не казах – отвърна Страйк с равен тон и отпи от бирата си.

– Виждам, интересни приятели имаш.

– Много. И тъй в духа на честната размяна...

Уордъл прибра бележника в джоба си и се засмя.

– Онова, което ми даваш, може да е нищо и половина.

– Не е. Играй честно, Уордъл.

Полицаят остана вгледан в Страйк за момент, очевидно раздвояван помежду симпатия и подозрение.

– Какво очакваш в такъв случай?

– Казах ти по телефона: малко вътрешна информация за случая Лула Ландри.

– Не четеш ли вестници?

– Казах „вътрешна информация“. Клиентът ми подозира нечиста игра.

Уордъл се намръщи.

– Някой таблоид ли те нае?

– Не – отвърна Страйк. – Брат ѝ.

– Джон Бристоу?

Уордъл удари една продължителна глътка от бирата си с очи, приковани в бедрата на най-близкото момиче, а венчалната му халка отрази червената светлина от игралния автомат.

– Още ли е обсебен от записите от охранителните камери?

– Спомена ги – призна Страйк.

– Опитахме се да открием двамата чернокожи мъже – каза Уордъл. – Призовахме ги публично. Нито един от двамата не се яви. Не е голяма изненада. Включила се е аларма на кола точно когато те са минавали покрай нея. Мазерати. Изискан вкус.

– Значи смяташ, че са крадели коли?

– Не казвам, че са излезли конкретно с тази цел. Може да са видели добра възможност, като са я зърнали паркирана там. Що за блейка оставя мазерати на улицата? Но е било близо два през нощта при температура под нулата и не мога да измисля достатъчно невинни причини двама мъже да решат да се срещнат на улица в Мейфеър, където нито един от тях не живее, доколкото успяхме да установим.

– Нямате ли представа откъде са дошли и къде са отишли после?

– Почти сме сигурни за онзи, в когото се е втренчил Бристоу – мъжа, вървял към жилището точно преди тя да падне, – че е слязъл от автобус номер трийсет и осем на Уилтън Стрийт в единайсет и петнайсет. Не може да се каже какво е правил, преди да мине покрай камерата в края на Белами Роуд час и половина по-късно. После е изтичал обратно покрай нея десет минути след скока на Ландри, спринтирал е по Белами Роуд и вероятно е стигнал до Уелдън Стрийт. Има запис на мъж, отговарящ на описанието му – висок, чернокож, с нахлупена качулка и скрито в шал лице, – от камерата на Тиобалдс Роуд около двайсет минути по-късно.

– С добра скорост е тичал, ако е стигнал до Тиобалдс Роуд за двайсет минути – отбеляза Страйк. – Това е някъде около Клъркънуел, нали? Прави към три километра и половина. При това тротоарите са били заледени.