Зовът на кукувицата

– Прозорецът вижда ли се от банята?

– Да, макар и едва-едва.

– Бързо сте пристигнали на мястото.

– Униформените са били там след осем минути, а аз и Карвър след около двайсет.

Уордъл вдигна чашата сякаш за тост за ефикасността на полицията.

– Разговарях с Уилсън, охранителя – каза Страйк.

– Така ли? Той е реагирал правилно – с високомерно снизхождение отбеляза Уордъл. – Не е негова вината, че е страдал от стомашно разстройство. Важното е, че нищо не е пипал и щателно е огледал след скока. Да, добре се е справил.

– С колегите му са били малко небрежни по отношение на кода за външната врата.

– Най-редовно се случва. Хората имат да помнят твърде много пинове и пароли. Знам какво е.

– Бристоу се интересува от възможностите през онзи четвърт час, когато Уилсън е бил в тоалетната.

– И ние се заинтересувахме за около пет минути, преди да се уверим, че госпожа Бестигуи злоупотребява с кокаина и мре за медийна слава.

– Уилсън спомена, че басейнът е бил отключен.

– А може ли да обясни как някой убиец би влязъл там и после би излязъл, без да мине покрай него? Ама и басейнът си го бива – добави Уордъл. – Голям е почти колкото в спортната зала, където ходя. И всичкото това за трима души. Имат фитнес зала на приземния етаж, зад поста на охраната. Подземен гараж. Мраморни подове и облицовки в апартаментите. Досущ като петзвезден хотел. – Полицаят поклати печално глава по повод неравномерното разпределение на благата. – Различен свят – заключи той.

– Заинтересува ме средният апартамент – каза Страйк.

– На Дийби Мак ли? – рече Уордъл и за своя изненада Страйк забеляза, че при това име той се усмихна с искрена сърдечност. – Какво за него?

– Ти влиза ли там?

– Надникнах, но Брайънт вече го беше претърсил. Празен беше. Прозорците бяха здраво затворени, алармата – включена и в пълна изправност.

– Брайънт онзи ли е, дето преобърнал масата и разпилял голям букет цветя?

Уордъл изсумтя.

– Чул си значи. Господин Бестигуи никак не остана очарован. Двеста бели рози в кристална ваза, голяма като кофа за боклук. Сигурно е чувал, че Мак все бели рози иска в гримьорната си. Нали всичките са с претенции какво да има в гримьорните им. Точно ти няма как да не го знаеш.

Страйк игнорира намека. Беше се надявал на повече дискретност от страна на Анстис.

– Разбра ли защо Бестигуи е държал Мак да получи розите?

– Ами просто му се е подмазвал. Сигурно е искал да вземе Мак за филм. Направо пушек му излизаше от ушите, като чу, че Брайънт ги е съсипал. Разкрещя се така, че се чуваше в цялата сграда.

– На някого не му ли се стори странно, че се разстройва заради букет цветя, когато в същото време съседката му лежи на улицата със смачкан череп?

– Този Бестигуи е крайно противен тип – с несдържана антипатия декларира Уордъл. – Свикнал е хората да му козируват, като говори. Опита се да ни третира като прислуга, докато не осъзна, че никак не е разумно. Всъщност крясъците не бяха толкова заради цветята. Опитваше се да отклони вниманието от жена си и да ѝ даде възможност да дойде на себе си. Все гледаше да застане между нея и всеки, който се опиташе да ѝ зададе въпрос. При това този Фреди е едър мъж.