Има ли вълк, има и начин

— Искаш ли да си направим пердета за новата ни стая? — попита Клаудин в престорен разговор, докато се отдалечаваха. Хариет, която затваряше столовата, имаше най-добрият слух в семейството. Затова повече предпазливост нямаше да навреди.

— Татко ти наистина ли е донесъл всички тези манекени от работата? — попита Лала.

— Да. Събори един стар магазин и ги запази. Трябва да видиш какви неща ми носи. Имам цяла барака с вехтории. Гуми, платове, пирони, батерии от телефони…

— Така ли. — Лала се прозина. — Звучи интересно.

— О, да, интересно е. Трябва да ти ги покажа някой път.

Когато най-накрая стигнаха лобито, Клаудин сграбчи студената ръка на Лала и я задърпа по коридора.

— Какво…?

— Шшшт!

— О — прошепна Лала, когато най-сетне разбра.

С пръст върху устните Клаудин въведе приятелката си в дамската тоалетна и пусна водата над тихата джаз музика. Разполагащо с две кабинки, безопасното прикритие беше заредено с торбички с ароматни розови листа, розови крушки, капаците на тоалетните чинии бяха декорирани с китеник, имаше тъкани килими, кремави пердета и двупластова тоалетна хартия и всичко ярко изпъкваше на грубия мъжки декор в странноприемницата.

Клаудин се пресегна под надиплените розови поли на мивката. От там извади еднакви чанти, калъф за дрехи и ключове за камиона по поддръжката.

Лала се хвана за корема.

— Може ли да си починем малко от уроците по шофиране? Изядох цял тон…

— Ти ще караш, не аз — обясни Клаудин, докато събуваше дънките си.

— Къде отиваме? — попита Лала, докато въртеше на пръсти опашката си.

— На моето парти — каза Клаудин, сякаш това бе очевидно. — Ще има парти!

— Как така?

— Клео помогна за декорацията, а Мелъди се погрижи за гостите. Ще е пълно с народ.

— Супер! — Лала сияеше. После попита: — Чакай, защо Мелъди е научила преди мен?

— Заради нашите. Нищо не знаят. Ще се измъкнем тайно. — Клаудин разкопча ципа на вълненото яке с качулка и го хвърли на килима. — Направих рокля и за теб, но твоята е прекрасна. Лилавото ти стои толкова добре.

Лала се извърна и сложи гланц на устните си.

— Още не мога да повярвам, че успяваш да си сложиш червило, без да го размажеш по лицето си. — Клаудин се усмихна. Беше твърде развълнувана, за да се сърди на Лала заради новата й връзка с Клод. Освен това за такива прозаични емоции си имаше и време, и място. Времето беше отдавна отминало, а мястото беше основното училище. Всеки, който си имаше собствена стая и машина Singer, модел XL-150, беше твърде зрял за подобни тревоги — или поне можеше да се престори на такъв.

— Е? — Лала скръсти бледите си ръце на гърди.

— Е, какво?

— Е, защо не ми каза? — притисна я тя.