Върховното кралство [Рицарят]

Там се гушеше Цитаделата.

Това беше огромна крепост. Преди да се стигне до нея, трябваше да се преминат множество стени, които преграждаха пропастта. После се стигаше до подножието на първата крепостна стена. Цитаделата изглеждаше най-величествена точно от това място, където човек чакаше — дребен и смазан — да се отворят портите, да бъде спуснат подвижният мост и да се вдигне решетката. Следваха други крепостни стени, построени на стъпала, като най-високата обграждаше замък, чиято главна кула и останалите кули с бойници бяха отчасти издълбани в скалите.

Лорн последва ескорта до замъка в дълбока тишина, само копитата на конете чаткаха по каменните павета. Цитаделата беше свещено място, в което поданик на Върховния крал никога не влизаше, без да изпита смесица от страх и дълбоко уважение, защото историята и легендата на Върховното кралство бяха създадени тук. Но Лорн изпитваше особено чувство. Беше роден в Цитаделата. Тук беше посветен в рицарство и получи почести, после пак тук беше задържан, докато траеше процесът му, и осъден. Връхлетяха го спомени — меланхолични, а често и мъчителни. Видени образи. Чути думи. Смехове и сълзи. Изчезващи аромати. Цяла вихрушка от противоречиви чувства, които го разтърсиха…

Норфолд, капитанът на Сивата гвардия, чакаше във вътрешния двор на замъка. Зад него войниците в ризници бяха строени в шпалир на стъпалата на главната кула. Лорн стъпи на земята и подаде юздата на коня си на един коняр. От седлото си Рилсен му кимна с глава и изчезна, последван от конниците, които командваше.

Лорн погледна Норфолд, без да каже дума.

Животът му се беше превърнал в кошмар, когато капитанът го беше арестувал преди три години. По онова време Лорн беше натоварен да осигурява сигурността на поредица поверителни срещи между Върховния крал и Иргаард. Тези срещи целяха да бъде изготвен проект за мирен договор, като всичко трябваше да бъде запазено в пълна тайна. Върховното кралство и Иргаард бяха врагове открай време и равновесието на съюзите между имелорските кралства почиваше в голяма степен на този вековен антагонизъм. Ако съюзниците им откриеха, че Върховният крал и Черния дракон се сближаваха зад гърба им, това щеше да предизвика дипломатически и политически кризи, които със сигурност щяха да опропастят предприетите усилия. Но ако бъдеше намерен един първоначален терен за разбирателство, щяха да последват други преговори, които може би щяха да завършат с край на петвековната явна и скрита война. Лорн знаеше какви ще са последиците за изхода на срещите при най-малкото изтичане на информация. Предупреден за залозите, той съзнаваше голямото доверие, гласувано му от Върховния крал, и честта, която му беше оказана. И всичко сякаш се развиваше по най-добрия начин, докато един ден Норфолд невъзмутимо поиска меча му, преди да го арестува.