Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Още по-бедна е информацията за облика, живота и културата в обикновените тракийски селища, тъй като досега цялостно не е разкопано нито едно, а сондажните и частичните разкопки разкриват само отделни страни на тяхното съществуване. Не разполагаме с данни за характера на поселищния живот, за планировката на селищата, за развитието ѝ и характера на промените, които биха могли да се установят въз основа на някои данни.

При досегашните археологически изследвания значително повече внимание е обърнато на тракийските крепости. Най-често разполагаме с описание на останалите на повърхността следи от крепостни стени и сгради и тяхното разположение. Извършените на някои от тях археологически проучвания имат за цел да уточнят историята на поселищния живот, на развитието на крепостните съоръжения и тяхното значение. Такива проучвания са направени на няколко десетки крепостни стени в различни части на Тракия и резултатите от тях са различни. В отделните райони причините за възникването им са различни, а следите от превземане, унищожаване или изоставяне са от най-различно време. Засега само една крепост може да се причисли към унищожените от келтите. Това е голямата крепост Кракра в гр. Перник. Подробните изследвания върху открития по време на разкопките материал, и то главно нумизматичен, уточниха края на живота на тракийската крепост от IV–III в. пр.н.е. Той може да се датира в първите десетилетия на III в. пр.н.е., т.е. към времето на първите келтски набези в Западна Тракия. Въпреки това упадъкът на тази крепост, възникнала може би като пост на македонската власт, не е задължително да се свързва с келтите. Той е можел да бъде причинен и от вътрешнополитически борби, а по-точно от унищожаването ѝ от траките.

За разлика от отделните видове селища, които в различните краища на Тракия не показват съществени различия, в погребалния ритуал се забелязва по-голямо разнообразие. Най-много общи черти имат из цяла Тракия т.нар. „богати погребения“.

Краят на IV в. пр.н.е. е свързан с промяната на погребалния ритуал в някои райони на Тракия. Това се отнася до територията на гетския племенен съюз, където плоските или могилните некрополи чрез трупоизгаряне изчезват и през III в. пр.н.е. броят на известните погребения е много по-малък. През III–II в. пр.н.е. погребенията са могилни и чрез трупополагане или трупоизгаряне. Досегашните проучвания дават основание да се мисли, че по-голяма част от тракийското население в тези райони е погребвало своите мъртъвци по ритуал, който не оставя значителни следи в земята и следователно е трудно уловим на настоящото равнище на археологическата наука въобще.