Шогун

— Изключено! Никога не би се омъжила за мен.

— За нея обаче това е най-доброто разрешение на всичките й проблеми.

— И през ум не би й минало. Очиба да ми стане жена? Та тя на четири пъти моли тайко да ме накара да отпътувам Отвъд.

— Да, но тогава тайко беше още жив.

— Аз с нищо не мога да допринеса, за да укрепя империята, да запазя мира и да направя Яемон куампаку. А тя иска само това.

— Женитбата би осигурила онаследяването. А тя няма друга цел в живота си. Торанага отново се загледа в луната, но този път умът му беше зает със загадката Очиба и той си спомни отново думите на Йодоко, казани в Осака. Но тъй като не можа да си отговори веднага, отложи въпроса, за да се заеме с по-неотложните проблеми.

— Според мен отново е започнала да плете интриги и това е поредната й хитрина. Кияма каза ли ти, че варварският кораб е бил подпален?

— Не, господарю. Торанага се намръщи.

— Това ме изненадва, защото вече е знаел. Съобщих на Цуку-сан веднага щом самият аз научих. А той незабавно изпрати пощенски гълъб, макар че известието му само потвърди нещо, което вече са знаели.

— Предателството трябва все пак да бъде наказано. Както подстрекателите, така и онези глупаци, които са допуснали пожара.

— Ако имаме търпение, всеки ще си получи заслуженото, Кири-сан. Според християнските свещеници това било „пръст божи“.

— Какво лицемерие! Глупаво, нали?

— Да. — От една страна много глупаво, помисли си Торанага, но не и от друга. — Е, Кири-сан, много ти благодаря. Толкова се радвам, че си жива и здрава. Тази нощ ще останем тук. А сега те моля да ме извиниш. Изпрати да повикат Ябу, а като дойде, поднеси ни чай и саке и после ни остави сами.

— Да, господарю. А мога ли да задам въпроса си?

— Същият ли е?

— Да, господарю. Защо ни пусна Ишидо?

— Отговорът, Кири-сан, е — не знам. Според мен е сбъркал. Тя се поклони и доволна се оттегли.

Ябу си тръгна посред нощ. Торанага му се поклони на сбогуване като на равен и отново му благодари за всичко. Беше го повикал да го извести за тайния военен съвет, свикан за другия ден, да потвърди назначаването му за генерал на мускетния полк и да му обещае още веднъж Тотоми и Суруга — веднага щом ги завоюват.

— Полкът придобива жизнено важно значение на този етап, Ябу-сан — изтъкна Торанага. — Вие единствен отговаряте за неговата бойна готовност. Оми-сан ще ни служи за свръзка. Използувайте Анджин-сан и всичко, което знае. Ясно ли е?

— Да, господарю, всичко ми е ясно. Мога ли най-смирено да ви благодаря?

— Вие ми направихте голяма услуга, като ми върнахте живи и здрави жените, моя син и Анджин-сан. Много е неприятно онова, което се случи с кораба, но какво да се прави — карма. Може би скоро ще имаме щастието да пристигне друг такъв кораб. Лека нощ, приятелю.

Торанага бавно засърба чая си. Усещаше се страшно изморен.

— Нага-сан?

— Да, господарю.

— Къде е Анджин-сан?