Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Ще стигна и до това. Тези хора там… те ли командват, или вие?
Кадилак погледна дванадесетимата мюти и се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Кристо! Въпросът е пределно прост! Ще направят ли каквото им кажеш!
Кадилак отново погледна към мютите, след това погледна предпазливо Стив.
— Просто ми кажи какъв е планът, Брикман. Виждам, че изгаряш от желание да ми кажеш.
— Страхотно. Самолетите, които видяхме, са…
— … от „Дамата“. Знам. Краищата на крилата им са бели. Само че са „Марк Ту“, за разлика от моделите с делта крила, на които летяхте ти и Джоди миналата година в Уайоминг. Преди М’Колите да туриха край на обещаващата ти кариера.
— Правилно… — Стив не допусна прекъсването да го отклони. Кадилак се мъчеше да уреди стари сметки и имаше известна възможност. Ако не бъдеше спрян, скоро щеше да си повярва, че той движи нещата. Беше време за малко подмазване. Една лека усмивка. — Когато влезеш в нечий ум, ти наистина го източваш.
— Просто исках да ти го напомня… в случай че се опиташ да го подминеш.
— Напротив. Това е шанс да се представиш пред новите си приятели.
— Не ми казвай. Остави ме сам да се досетя. Джоди смята да направи опит да се върне на борда на „Дамата“… и ще вземе и Келсо.
— Браво. Източването на сакето от организма ти наистина ти е изострило ума.
— Добре. Това ще ни отърве от Келсо, но каква ще ни е ползата?
— Джоди ще се закълне с ръка на сърцето, че е видяла как на връщане ни е хванала голяма хайка мюти. Нея не са я видели, защото е била на закрито с Келсо, но тя ни е видяла с далекогледа. Те са ни посекли и след това са провесили телата на пръти и са ни отнесли.
Кадилак и Клиъруотър се спогледаха угрижено.
Стив усети, че нещо в думите му не се връзва, и се опита да ги успокои.
— Сигурно се чудите дали може да се вярва на Келсо, че ще потвърди историята й. Няма проблем. Откакто заминахте, той непрекъснато е упоен. Не знае дори ден ли е, или нощ. — Той ги погледна, но лицата им не изразяваха нищо. — Така че само от нея зависи. И тъй като тя е доверен член на екипажа от пет години…
— Те ще й повярват…
— Разбира се — продължи Стив. — Когато новината стигне до Гранд Сентрал, оттам ще кажат на Хартман да се прибира. Вие ще защитите честта си и всички ще могат да се върнат и отново да спят.
Кадилак се замисли. Брикман му предлагаше възможност, каквато търсеше. Планът започна да изкристализира в ума му.
— Хитро… харесва ми.
— Добре. Сега го обясни на онези там. Не искаме, когато дойдат самолетите да ги вземат, да започнат да правят глупости, нали?
— Не съм пълен идиот, Брикман.
Стив се приготви да му отговори, после премисли и преглътна острите си думи. Щеше да има достатъчно време да тури тази тревна маймуна на мястото й.
Когато Хартман се показа на екрана да съобщи, че на сто и четиридесет мили на изток от сегашното им местоположение е видян отпечатан в снега един осемцифров сериен номер, новината беше посрещната със спонтанен одобрителен вик. Тъй като на екипажа на „Дамата“ беше казано, че търсят петима трекери, всички бяха искрено доволни, че са ги намерили, но истинското вълнение беше предизвикано от перспективата за ранно завръщане у дома.
Макдонъл позна серийния номер, изписан на екрана от радиокомуникационния техник, който беше приел съобщението. Хартман, който знаеше, че има серийни номера, означаващи повече от онова, което се вижда, го беше вкарал в компютъра.
Веднага се появи отговор:
2096–5341 КАЗАН, ДЖОДИ, Р. ОТ „ЛУИЗИАНСКАТА ДАМА“, 5 АПРИЛ 2984. ЛЕТЕЦ, КМНД/ОТД, 1 МАЙ 2986. ЗАГИНАЛА ПРИ ОПИТ ЗА КАЦАНЕ ПО ВРЕМЕ НА БУРЯ БЛИЗО ДО РЕПЕРНА ТОЧКА КАСПАР, УАЙОМИНГ, 12 ЮНИ 2989.
Никой, бил на борда по това време, не беше забавил 12 юни.
Хартмай знаеше, че Джоди е на повърхността, откакто му беше заповядано да промени курса в Тринидад, но беше истински изненадан, че е получил като на тепсия положителна идентификационна карта и местоположение, точно когато търсенето след едно обещаващо начало беше заприличало на търсене на игла в купа сено, така че каза на Макдонъл: