Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
В очакване на първия контакт въздух-земя Дийк беше комплектувал две идентични черни кутии — една за всеки от сменяващите се патрули от четири самолета. Монтирани на „Скайхок“, те позволяваха на човек от земята да се свърже с „Дамата“. Единственото, което трябваше да направи планеристът, беше да пусне подходящо опакован уоки-токи и Хартман можеше да говори директно с човека долу.
Групата на Стив обаче имаше две радиостанции — по една към всеки от пакетите за оцеляване, с които бяха комплектовани двата паднали самолета. В резултат на това Джоди първа се обади по радиото още преди да й пуснат парашута.
Гас, който си представяше как пристига с изгрева като легендарната 5-а кавалерия, не беше много доволен.
— Няма значение — каза Бакстър. — Нали ще слезете да я вземете.
Скрити на безопасно разстояние под боровете на север от лагера, Стив, Кадилак и Клиъруотър се редуваха да наблюдават събитията с далекогледа, който беше дошъл от същия пакет за оцеляване, като преносимата радиостанция, която лежеше до тях. Тя беше настроена на стандартната честота, използвана за връзка въздух-въздух и въздух-земя.
Стив видя Джоди да се появява с втората станция в лявата си ръка и ракетен пистолет в дясната. Тя погледна към кръжащите високо в небето самолети, после изстреля почти успоредно на повърхността зелена ракета. Ослепителното огнено кълбо падна почти по средата на огромните цифри, които Стив и Кадилак й бяха помогнали да утъпче в снега през нощта.
Стив наблюдаваше как от горящия магнезий се разнася пушек и мислено направи преглед на извършената подготовка, за да се увери, че са взели предвид всичко.
За да придадат тежест на думите й, че е прекарала последните няколко дни самичка с ранения Келсо, те грижливо прикриха следите от последните си движения около лагера и когато се оттеглиха на север към сегашното си скривалище, вървяха в колона по един.
Преди да напуснат лагера Клиъруотър използва малко сапунени листа и разтопен сняг да изтрие боята от лицето, врата и ръцете на Келсо, после помогна на Джоди да направи същото със себе си. Почистването беше нужно, за да предотврати инстинктивната реакция на хората, които щяха да ги спасят. Ако неочаквано се намереха изправени пред мюти, те вероятно веднага щяха да стрелят. Тогава Стив се сети, че когато видят изрисуваното й тяло, това неизбежно ще доведе до неудобни въпроси.
Джоди се съгласи и скоро се изправи съвсем гола и трепереща до малкия огън. Всички се струпаха около нея и я затъркаха като луди.
Раните на Келсо не позволяваха да се направи същото, но Стив реши, че това не е проблем. „Мексиканецът“ щеше да бъде хоспитализиран веднага щом стигнеше на борда и Карлстром, предупреден с кода РМ[56], прикрепен към серийния му номер, щеше да осигури той да бъде заобиколен със стена от мълчание.
Докато Стив повтаряше с Джоди сценария, за да са сигурни, че всичко е както трябва, Кадилак и Клиъруотър направиха последен преглед на Келсо — увериха се, че шините и превръзките са все още здраво на мястото си, за да се избегне разместване на крайниците му по време на пътуването по въздуха. Когато свършиха, Кадилак помогна на Стив да провери лагера и се погрижи всички следи да сочат, че е бил зает само от двама души. Клиъруотър пък каза на Джоди да се наведе, за да масажира врата й и да облекчи болката от нараняването, което беше претърпяла при катастрофата. В един момент Джоди, изглежда, за кратко заспа, но когато отвори очи, можеше да си движи главата спокойно, без ни най-малък пристъп на болка.
— Това е невероятно!
— Не и за Плейнфолк — каза Кадилак.
— Всичко е в ума — обясни Клиъруотър, хвана Джоди за ръката и я погледна в очите. — Когато дойде време да се действа, вслушай се в гласа в себе си и ще можеш да извикаш необходимата сила да изпълниш каквото се иска от теб.