Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Сборник "Войните на Амтрак"
Сборник "Войните на Амтрак" - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сборник "Войните на Амтрак"

Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:

Сборника съдържа издадените на български 4 книги от Войните на Амтрак:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
1 ... 536 537 538 539 540 541 542 543 544 ... 650
Перейти на страницу:

— Не се тревожи. Имам усет за тези неща.

Тъмнината забули покритата със сняг пустош на изток от реперна точка Джолиет, Илиной. Стив седеше, загледан в тлеещите въглени. От другата страна на огъня Джоди хранеше Келсо със супа от пакетче концентрат от соя с аромат на телешко.

През деня Стив беше построил около лагера висока до кръста стена от сняг с четири изхода, които можеха да бъдат запречени от клони. Клони покриваха и пода. Освен че прикриваше най-ярката част от огъня през нощта, стената спираше ледения вятър и вътре бе относително топло и уютно.

След като нахрани Келсо, Джоди отиде при Стив и му предложи останалата супа.

— Не, благодаря, изяж я ти. Време е двамата с него да премахнем недоразумението.

— Мога ли да присъствам?

— Не. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. — Той видя, че тя се ядоса. — Знам, че ти е трудно да ми повярваш, но се опитай… само този път. Каза ли нещо на Келсо за…

Тя поклати глава.

— Какъв смисъл има?

— Права си. Ще му кажа, че аз съм го хванал по време на предаването. По този начин оставаш чиста. И без да се забъркваш в онова, което е направил Келсо, си имаш достатъчно проблеми.

Джоди вдигна рамене.

— Аз знам за теб.

— Да. И дори и това е прекалено много.

— И какво да правя, ако някой ме попита?

— Кажи им какво си направила и че си го направила, защото съм ти казал, че действам от името на Федерацията и… че ти вярваш, че все още е така.

— Разбрах. — Джоди се усмихна. — Ти наистина знаеш как да използваш стария номер с искреността. Спомням си как се опитваше да ме шашнеш, когато се срещнахме за първи път във форт Уърт. Очите ти заблестяха. Знаеше ли това?

— За Бога, Джоди! Не се опитвам да те лъжа! За твое добро е!

— Това е проблемът с момчета като теб.

— Какво искаш да кажеш с това „момчета като теб“?

— Преуспяващите. Вие нямате чувство за хумор. Но съвсем сериозно… онези хора, които може да ми зададат въпрос… да им кажа ли, че знам за Сайд-Уиндър и връзката му с японците?

— Само ако те попитат. Придържай се към златното правило. Не премълчавай нищо, но и не разкривай нищо доброволно. И преди всичко не се опитвай да оправдаваш действията си. Прехвърли вината на мен. Всичко си правила, защото аз съм ти наредил. Разбра ли?

— Разбрах… — Джоди стана.

Стив я последва.

— Очите ми наистина ли блестят?

Джоди се засмя.

— Опитваш се да ми кажеш, че никога не си се гледал в огледало? — Тя излезе извън снежната стена и погледна през клоните. — Кристо! Виж само…

Стив отиде при нея. Студената бяла луна грееше високо в синьо-черното сатенено небе. Светлината, достатъчна да хвърля сенки върху снега, превръщаше всичко в килим от перли. Пейзажът, суров и ослепителен на зимното слънце, беше забулен с тайнствени синкави сенки. В моменти като този беше лесно да се разбере защо мютите смятаха такава красота за вдъхновено творчество на някакво всемогъщо същество. Като Мо-Таун, Великата небесна майка.

— Това е едно от нещата, които ще ми липсват — каза Джоди.

— Да. Красиво, нали? В сравнение с това търговският център „Джон Уейн“ бледнее.

Тя го стисна за рамото.

— Смятам да се разходя малко, докато вие си споделяте тайните…

Стив се върна при огъня, сложи още клони, после се настани до Келсо.

— Трябва да поговорим.

— Ами ако не искам?

— Ами ако това означава да живееш, вместо да умреш?

— Искаш да кажеш, че имам избор?

— Искаш ли да знаеш нещо? Нещастието наистина изкарва наяве най-добрите страни на характера ти.

— Давай по същество, Брикман. Иначе може да заспя, преди да свършим.

Стив описа плана на Джоди да се качат на борда на „Дамата“ и причината, поради която тя смята, че ще я приемат дружески.

— Поради нейните връзки…

— Да. Мисля, че тя агент на Федерацията, нали?

Келсо посрещна това с дрезгав подигравателен смях.

Личеше, че изпитва болка даже при дишане.

1 ... 536 537 538 539 540 541 542 543 544 ... 650
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)