Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Старейшините имаха друга, по-практична причина за намаляване броя на ескорта; имаше остра нужда от воини на друго място. Появата на желязна змия беше нарушила зимния сън на мютските племена, чиято територия лежеше близо до Мисисипи. Ако можеха да преодолеят отделните си интереси, те може би щяха да успеят да изградят обща и силна защита; но денят, когато племената Плейнфолк щяха да сменят враждебността си с чувството за национална държава, беше още много далеч.
Вместо да се бият, те започнаха да се оттеглят на североизток. Същата сутрин група воини на Коджак се бяха срещнали с една предна група С’Нати от едно неизвестно племе, които забиваха колове в територия, вече обявена за собственост на М’Уоки.
С’Натите — чакалите, подмазващи се на глутници вълчици Д’Троит — бяха прогонени без бой, но заплашиха да се върнат с още хора и това разтревожи старейшините на Коджак. С около деветстотин воини от двата пола Коджак не се страхуваха от нападение от съперничещо племе, но не биха могли да устоят на едновременно нахлуване на тяхна територия на няколко противника — както щеше да се случи, ако желязната змия продължеше да настъпва.
Един неблагоприятен конфликт можеше да бъде избегнат само ако се премахнеше заплахата от този страхотен звяр. Тъй като Кадилак беше заявил, че неговото появяване на сцената е директно свързано с появата на Избраните, беше естествено да се очаква тези надарени личности да използват обединените си сили да премахнат заплахата. На Карнеги беше възложена задачата да обясни на Кадилак преди той да си тръгне, че победата над желязната змия вече не се смята само като жест на добра воля; сега това беше важно, за да не бъде смазано племето от натиск от изместените им съседи.
Сърцето на Клиъруотър се сви, но Кадилак прие задачата с увереността на човек, за когото няма нищо невъзможно. Докато тичаха на юг, той реши да не обръща внимание на укорителните й погледи, но се укоряваше за неконтролираното си красноречие. И загадъчната личност, която се криеше в мозъка му, с нарастваща тревога си задаваше същия въпрос без отговор: „Какво ще правя?!!“
Стив пресрещна колоната една миля на север от лагера и отведе Кадилак и Клиъруотър настрана.
— Разтревожихте ме. Очаквахме ви още онзи ден.
— Пътят е по-дълъг, отколкото мислехме — каза Кадилак.
Стив погледна Клиъруотър. Лицето й изглеждаше измъчено.
— Добре ли си?
Кадилак отговори преди нея.
— Тя е чудесно. Какво направихте с Келсо?
— Все още е с нас, но се приготви да чуеш изненадата. Джоди направи интересно предложение и мисля, че трябва да го обсъдим. — Той огледа небето. — Хайде да се поприкрием…
Облечените в кожи воини ги последваха между боровете и седнаха достатъчно далече, за да не чуват.
Стив погледна мютите, после попита:
— Как се разбрахте с техния летописец?
Кадилак отговори със самодоволна усмивка.
— Тук сме, нали? Изиграх му истински номер.
Изражението на Клиъруотър не се промени, но очите й говореха за друга история.
— Сигурно… Но как така вие и Мистър Сноу не сте знаели за това пророчество за Избраните? Нали всички летописци си предават тези неща по време на годишните събирания на търговския пункт?
Кадилак не се опита да скрие раздразнението си от този опит за подкопаване на новосъздадения му авторитет.
— Брикман! Остави въпроса за пророчествата на онези, чиито умове са обучени да разсъждават върху такива неща!
В опит да запази мира Клиъруотър каза:
— Древния може да е скрил тайната, за да ни защити. Неведението и ужасът на унижението, които трябваше да изживеем в източните земи, ни дадоха безразсъдния кураж, който ни беше необходим. Предварителното знание на тези неща може би щеше да отслаби решителността ни.
— Умно — каза Стив и кимна възхитено. — Но не дава отговор на моя въпрос. — Той кимна към седналите настрана мюти. — Ако те са ни чакали, това означава, че е било определено да оцелеете при пътуването ви в Ни-Исан. Така че няма никаква разлика дали сте знаели в какво се замесвате, или не.
— Може ли да се върнем към истинската цел на този разговор? — сряза го Кадилак. — Не сме тук да оправдаваме нашите действия, а да чуем защо не си решил проблема с Келсо!