Сборник "Войните на Амтрак"

— Слушам, сър! — Дясната ръка на Клей отхвърча до дългата козирка на жълтата бейзболна шапка. Той се обърна кръгом и излезе.

— Това ще ангажира лейтенанта за известно време — каза Мур.

— Да. — Хартман въздъхна. — Проклети пионери. Само защото не са го направили на ешелоните, не могат да устоят на желанието да докажат колко са усърдни. — Той прокара пръсти по краищата на рунтавия си бял мустак — знак, че размишлява над нещо. — Мислите ли, че може да е таен агент?

— Трудно е да се каже — отвърна Мур. — Защо не попитате Мери-Ан?

— Може и да го направя. Междувременно не го оставяйте на мира, Боб. Може да се попревъзбуди и да се разкрие.

Мур се усмихна.

— Бих казал, че не е вероятно. Но винаги има шанс.

Въпросът на Хартман относно изпълнения с ентусиазъм лейтенант от Пуебло се отнасяше до прикрито разгръщане на военен екип, придаден към отдела на оценителите. Те изпълняваха същите задължения като редовните войници със съответния ранг, но истинската им задача беше да контролират операционното „старание“ и компетентност на командирите на ешелона и екипажите им.

Тяхното присъствие на борда на един ешелон или вътре в попътната станция обикновено излизаше наяве, когато се появяваха като свидетели пред дисциплинарния трибунал. Никой не знаеше колко разпространена е тази неприятна практика, но знанието, че свидетелските показания на тези долни личности е изпратило добри хора до стената, караше всички да са нащрек.

В известен смисъл работата (тоест оценката за „отношението“ на екипажа към лидерството и директивите на Първото семейство) на оценителите на активна служба — защото това беше тяхната официална длъжност — наподобяваше на работата на политкомисарите в поделенията на Съветската армия — особено по време на инцидента отпреди Холокоста, известен като Втора световна война.

Комисарите обаче бяха видими и можеха да обсъждат с военните командири „правилността“ на тактическите решения. Един ОАС имаше също власт да провали кариерата на човек; трудността идваше от това, че не можеш да видиш дори върха на айсберга. Когато го откриеш, обикновено вече си накован лошо и загиваш заради нарушения на Кодекса — не се приемаха никакви смекчаващи вината обстоятелства.

Оценителите можеха да прекарат в определена команда месец или година. Един ОАС можеше да бъде старши или младши офицер, техник, войник — всякакъв. Това беше особеността и красотата на системата — не беше необходима огромна армия от хора да си навират носа навсякъде. Подобно на много от влиянията, упражнявани от Първото семейство, това действаше по класическия принцип, известен като „СНС“ — Страх, Несигурност и Съмнение.

Лейтенант Хармър може би беше доказал, че е досаден, но един от неговите спътници от Пуебло, Дийк Хейуд, се оказа истинска находка. Видеокомуникационният техник имаше ненаситна страст към безоблачното небе, но доколкото всички знаеха, това не беше нарушение, наказуемо със затвор — макар че може би беше явно умствено нарушение. Каквото и да беше официалното мнение, екипажът на „Дамата“ смяташе пристрастеността на Дийк за малко и простимо отклонение, когато се съпоставеше с факта, че този човек беше електронен гений. Още щом се качи на борда, той поправи няколко системи и сега се беше заел с апаратури, чийто периодични повреди се бяха оказали непосилни за диагностичните умения на техниците на „Дамата“.