Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— На нея може да й се размине, но какво ще стане с мен? Когато въведат серийния ми номер, в онова чудовище с голямото око в Хюстън ще разберат, че от три години съм дезертьор. И ще ме изхвърлят от ешелона, без дори да си направят труда да ми сменят превръзките!
— Вярно е, че рядко оставят ренегати живи, но в твоя случай мисля, че ще направят изключение.
— Така ли? Сигурно знаеш нещо, което не знам. — Келсо се опита да запази спокойствие, но начинът, по който стисна устни, го издаде.
— Грешиш. Но чух нещо, което не трябваше да чувам. — Стив гледаше лявата страна на главата на Келсо. — Не мърдай. Нещо пълзи по врата ти. — Той се пресегна и перна въображаемото насекомо, след това пъхна показалеца си под ухото на Келсо и намери приемо-предавателя с големината на грахово зърно под кожата точно в края на черепа.
Келсо се опита да отмести главата си, но собствената радиостанция на Стив вече беше приела сигнала и предала в тъпанчето му приличащия на жужене сигнал на комар. Джоди беше права. Дейв Келсо наистина беше „мексиканец“ — както Стив беше предположил още в Хе-рън Пул, когато беше чул червеноглавият нарушител да тананика „Надолу по пътя за Мексико“.
— Просто проверявам. Нека се досетя за твоя позивен сигнал… РТКР?…
— Откога знаеш?
— Отпреди да напуснем Лонг Пойнт. Чух Рат-Качър да вика Скай-Бъкит Три да предаде съобщение за Майка.
— И какво сега? Какво мога да ти кажа?
— Много. Онази вечер в Херън Пул… когато те срещнах на пътеката и…
— Аз тананиках нашия сигнал…
— Да. Когато аз подадох моя… защо не ми отговори?
Келсо вдигна здравото си рамо.
— Проверявах те. Джоди ми беше казала какво си намислил. Просто исках да се уверя, че наистина си един от нас.
— Да не искаш да кажеш, че отгоре на всичко има хора, които се преструват на „мексиканци“?
— Има най-различни хора, Брикман… преследващи различни собствени цели.
— И ти си мислил, че може да съм един от тях?
— Имах съмнения. Джоди също не беше сто процента сигурна. Трудно е човек да те определи.
— Внимаваш с кого говориш. А какво ще кажеш за промяната на мнението си по пътя към Лонг Пойнт?
— Много просто. Джоди беше тази, която неочаквано се разколеба. Аз се престорих, че съм съгласен с нея, за да разбера какъв курс ще приемеш ти. — Видя, че в очите на Стив се прокрадва съмнение. — Хайде, Брикман, знаеш начина, по който Майка държи да се работи. Ако не са изпратени като екип, агентите не се свързват един с друг без предварителни инструкции.
— Освен в бедствена ситуация.
— Правилно. Но не е задължително да се отговаря на сигнала за помощ, ако с това се излага на риск собствената операция. Същото се отнасяше до ситуацията, когато ти ми се обади. Ако съобщението не е шифровано, всеки агент има право да реши как да реагира. Зависи от обстоятелствата. Той може да не иска да се разкрие, след като години наред е бил прикрит. Добре, това може би означава, че има времена, когато дясната ръка може да не знае какво прави лявата, но това е единственият начин, по който АМЕКСИКО и провежданите от нея операции могат да останат в тайна.
— Да, така е… — Неочаквано му хрумна нещо. — Случайно ли се срещнахме в Небраска, или…
— Случайно, разбира се! Боже! Що за въпрос? Ако знаех, че ще ме пленят онези шибани диваци, нямаше да ме видиш! — Келсо лъжеше, но сега, когато Брикман мислеше, че знае всички отговори, беше по-лесно да го преметне.
А и това почти беше вярно. Те бяха предупредени за пристигането на Брикман. Като съвсем нов член на АМЕКСИКО, той беше подложен на изпитание до границите на физическата му и душевна издръжливост — и го беше издържал блестящо. Келсо и Медицинската шапка бяха инструктирани да се върнат и да го освободят, преди да пострада сериозно и по щастливо съвпадение искрената загриженост на Джоди се оказа удобно прикритие. Събитието, което се оказа непланирано, беше неочакваната им среща с племето М’Кол.
— Какво правеше ти там? — Стив знаеше, че е губене на време да го пита, но любопитството му беше непреодолимо.
Келсо се засмя прегракнало.
— Никога няма да престанеш да ме учудваш, Брикман.
— А какво ще кажеш за Малоун? Той, изглежда, знаеше много за феди под прикритие.