Не се сбогувам [bg]

Изненадата

Единственото, което Романов бе доверил на московските чекисти, бе да му подготвят „подслон" или „прикритие". С този термин, който се използваше в лова на вълци или диви прасета, контраразузнавачите наричаха пункта за стационарно наблюдение. Орлов му бе казал, че точно срещу сградата, където живее „бригадният командир" Гушчин, е нает апартамент с телефон. За всеки случай, ако обектът вземеше файтон, като миналия път, беше подготвен и велосипед.

Алексей остана доволен от квартирата. Оттам се виждаше не само входът на Гушчин, но можеше и да надникне в прозорците. В кухнята имаше запаси от папироси и продукти -хляб, салам, кутия чай. Но в „подслона" не се седи сам. Трябва ти партньор, защото иначе не можеш нито да се умиеш, нито да тоалетната да идеш.

Обади се на Поварская.

- Орлов, прати ми на Семьоновска онзи твой прапоршчик - как се казваше, Шмит?

- Шварц. Аха, все пак посягаш към колективния труд, майстор-единак такъв. Очаквай го. С агент Шварц няма да ти стане скучно, обещавам.

Макар да бе от „керенския набор", прапоршчикът поне беше завършил офицерски курсове. Значи, ако не друго, то поне бе обучен да съставя схеми, да води отчетни записки и грамотно да използва бинокъл - за да не се демаскира с отблясъците. И все пак е студент, а не пролетарий, с когото не можеш и да си поговориш като хората. Дявол знае колко ще има да кукуват тук.

Шварц се появи след около час и с вида си направо потисна Алексей. По-добре да беше пролетарий. Един такъв типичен до крайност евреин, като от карикатура на черносотниците[50] : с голям нос, месести устни, купчина ситно къдрава коса и отгоре на всичкото с пенсне. Само дето не говореше на „р", а имаше неприятния за питерското ухо провлачен московски говор.

- Значи вие сте прославеният майстор на разследванията? - попита новият помощник, оглеждайки скептично Алексей. - Мноого ми е приятно.

- Ще я видим тая работа - дали ще е приятно или не - отвърна Романов, пренебрегвайки подадената му ръка.