Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Безликите [bg]
Безликите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безликите [bg]

Электронная книга - «Безликите [bg]». Краткое содержание книги:

Устат детектив, могъщ магьосник, заклет враг на злото. А, да — и мъртъв… — Не! — изпищя Валкирия. Скълдъгъри посегна към нея инстинктивно, но преди тя да го достигне, бе издърпан заедно с пипалото. Порталът се затвори. Ако сте чели предишните книги за Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди (и досега наистина трябваше да сте ги прочели), значи сте виждали какво ли не, дори преди някакъв злодей да си науми да предизвика края на света. Валкирия и Скълдъгъри ще направят всичко по силите си, за да предотвратят това бедствие. Няколко души ще бъдат наранени, но накрая сигурно всичко ще се подреди. Е, не и този път.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 66
Перейти на страницу:

— Трябва да пазим своето. Не е въпрос на политика, а на оцеляване.

— Именно. — Скълдъгъри свали шапката си, изтупа прашинка от нея. — Ако дадем Флетчър на Диаблерията, няма да има оцеляване.

— Затова няма да даваме никого на никого. Това е вашата работа, детективе. Върнете Турид жив и пазете Рен от Диаблерията.

— С други думи, ще ги измамим?

— Да, ще ги измамим.

— Е, аз поначало това имах предвид — сви рамене Скълдъгъри. — Още ли сме бегълци?

— За съжаление, да. Ще се постарая да държа Рем далеч от вас.

Кенспекъл пристъпи през екрана.

— Вън. Всички. Туй не е място на побоища, а научен комплекс!

Преди Скълдъгъри да успее да каже нещо, Кенспекъл започна:

— Носиш смърт и разрушение на прага ми. И все е радост съм ви кърпил всичките, но няма да ползвате това място за база на операциите.

Валкирия предвкусваше добре познатия аргумент — нея самата. Но той така и не дойде. Гневът на професора изтля.

— Ще ви лекувам — повтори той, — но няма да ви помагам в битките. Всички вън.

И с тези думи той си тръгна.

Пръв последва примера му Блис.

Когато всички се озоваха навън, пред Лилавата напаст, се разбраха да се върнат у дома на Гастли и там да продължат кроежите.

— Окей — каза Флетчър, — ще ви чакаме.

Той хвана Валкирия под ръка и се телепортира с нея.

Беше като че само за едно мигване тя бе изгубила тялото си. Само ръката на Рен й напомняше какво е. И после бяха на покрива на ателието.

— Добре ли си? — попита с усмивка момчето, докато тя се мъчеше да повърне пред себе си. Накрая събра сили и му заби един добър прав точно в зъбите. Той се олюля и викна изумено:

— Защо го направи, бе?!

— Ти си идиот. Каквото и да си решил да правиш, първо ме питай! — викна тя на свой ред. — Ами, ако ме беше телепортирал само наполовина.

— Невъзможно.

— Или ме беше пуснал по време на скока?

— Невъзможно.

— Или, ако се бяхме телепортирали в някоя стена!?

— … да, това е възможно. Но ми стига само картина на целта в главата ми, оттам наистина е много лесно.

Скълдъгъри й се обади, за да се увери, че всичко е наред. Валкирия го успокои и му каза, че ще ги чакат в ателието.

— Каза, че ще те убие.

— Все така казва. А и, ако ме дадете на ония откачалки, все едно съм мъртъв, нали?

Вместо отговор Валкирия се загледа в дъблинските светлини.

— Дали ще убият онзи, Върховния? — попита той.

— Не знам.

— Пука ли ти?

— Какво? Естествено.

— Но ти не го харесваш.

— Е, и?

— Танит има ли си приятел?

Валкирия се позамая от рязката смяна на темата, но успя да реагира бързо.

— Нямаш шанс.

— Не знаеш.

— Зная.

— Дай ми три причини.

— И две стигат. Твърде е стара за теб, а ти си твърде досаден за нея.

— Ти пък си твърде малка, за да ме оцениш по достойнство. Аз съм си страшен улов.

— Така ли ти каза мама? — ухили му се тя.

— Не. Тя е мъртва.

Усмихната на Валкирия се стопи.

— Ами твоето семейство? Какво казват за заниманията ти?

— Те не знаят — призна тя. — Отражението ми живее скучната част от живота ми, вместо мен.

— Имаш живо отражение? — попита с изумление той. — Ама ти сериозно ли? Имаш си изкуствен близнак?

— Нещо такова.

— Хм, сигурно е много яко… Ако можех да разменя едно такова мое отражение за онзи магьосник. Те не са напълно еднакви, нали? В смисъл, моето няма да може да се телепортира?

— Не, няма да може. Но няма смисъл от този план. Маговете лесно разпознават имитациите.

— Е, както и да е. Просто би било хубаво да разполагам пак с живота си.

— Какъв е бил той?

— Ами, какъвто го поискам. Да ходя навсякъде, да правя всичко.

— Някой трябва да те обучи.

— Кой? Всички като мен са мъртви.

— Магията е магия. Принципите са еднакви за всички.

— Звучи ми като в даскало.

— Всъщност е много забавно. Може да си естествен талант, но никога няма да си наистина добър без обучение.

Той изчезна, появи се зад нея:

— Вече съм добър.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)