Безликите [bg]

— Професоре… Уважавам ви безмерно. Възхищавам се на работата и принципите ви. Моля ви, не ме лъжете, след като знам, че момчето е тук. По-добре замълчете, отколкото да се препъвате в разни полуистини. Такива неща са под достойнството ви.

Лицето на Кенспекъл поморавя, но той се овладя.

— Върховен маг Гилд, не знам защо сте решил, че ме познавате, но подобен тон ми лази по нервите. Няма да ме засрамите, колкото и златнословия да излеете. Не понасям подобни приказки, не понасям и снизхождението. И в интерес на истината, не познавам Флетчър Рен и не знам къде е.

Гилд поклати разочаровано глава.

Алармите от сградата изпищяха рязко и Кенспекъл със закъснение осъзна, че цялото театро бе за отвличане на вниманието.

— Секачите ми са вече вътре — рече Гилд. — Заповядано им е да задържат, не да нараняват, но ще използват сила, ако трябва.

— Как смееш! — прогърмя Кенспекъл.

Гастли и Танит вече тичаха към вратата в екрана. Тогава видяха още една компания.

Грюсъм Крав. Мърдър Роуз. Били Рей Сангуайн. Джарън Галоу. В ръцете на жената бе мечът на Танит.

— Ти си част от това — едва промълви тя.

— От какво, мис Лоу? — студено се усмихна той.

Самият той обаче не знаеше какво има зад него. Галоу го удари изотзад и го събори, сетне нареди мързеливо:

— Убийте ги.

Крав се метна на сцената, към Гастли. Роуз и Танит се запремятаха една около друга, а Сангуайн се опита да изненада младата магьосница, но тя го пресрещна с ритник. Нямаше време за стойки и акробатики, срещу нея бяха експерти.