Червена мъгла [bg]

Замислям се дали е възможно Възмездие да е измислено лице. Страховита фантазия на емоционално увредена млада жена с коефициент на интелигентност едва седемдесет, осъдена да умре на Хелоуин.

— ДНК е единственият глас, който трябва да чуем — заявява Джейми. — А Дон Кинкейд е заключена на безопасно място и ще си остане там.

— Лола знае ли, че Дон Кинкейд е арестувана и ще бъде съдена?

— Знае, че Дон е била обвинена в няколко убийства в Масачузетс — потвърждава Джейми. — Съобщиха го в новините, а и аз съм го споменавала. В затвора в Джорджия не е тайна, че дъщерята на Катлийн Лоулър е в „Бътлър“ и очаква делото си.

— Сигурна съм, че си говорила за Дон с Катлийн.

— Както знаеш, разпитвах Катлийн. Разбира се, че говорихме и за дъщеря й.

— Дон е арестувана, но Лола все още се страхува да проговори.

Това не ми се струва логично, каквото и да ми обяснява Джейми.

Ако Лола е осъдена на смърт за престъпления, които не е извършила, а истинската убийца, Дон Кинкейд, е в затвора в Масачузетс, защо Лола още се страхува от нея? И защо Катлийн Лоулър се страхува от Лола? Тук има нещо нередно.

— Страхът е могъщо чувство — казва самоуверено Джейми. Вече говори завалено. — А Лола се е страхувала дълго време от жената навън — Дон, която е жива и невъобразимо жестока. Ти самата видя на какво е способна. Била е едва двайсет и две годишна, когато е заклала семейство Джордан в летата им. Просто защото е искала да го направи. Защото е било кървав спорт за нея. Защото е било забавно. А после си направила сандвич, изпила няколко бири и натопила едно изостанало осемнайсетгодишно момиче за убийствата.

— Можеше просто да ме помолиш, Джейми — казвам. — Останалото не беше необходимо. Нямаше нужда да ме манипулираш и примамваш. Притеснявам се, че смяташ за нужно да ме подкупваш. Мога да водя битките си с ФБР или с когото трябва и мисля, че след всичко, което сме преживели заедно, би трябвало да знаеш, че ще ти помогна, ако ме помолиш.

— Щеше ли да дойдеш в Савана и да станеш експертният ми свидетел по делото на Лола Дагет? — пита Джейми и поглежда чашата си, сякаш се чуди дали да си долее. — Щеше ли да се разправяш със селския си колега, доктор Колин Дънгейт, който само ми отговаря уклончиво? Щеше ли да се захванеш с него?

— Колин не е селянин — възразявам. — Просто е прекалено убеден в мненията си.

— Не знаех как би се почувствала — отговаря тя, но няма предвид разпита на Колин Дънгейт.

Джейми си мисли, че бяхме почти семейство. Чуди се дали станалото между Луси и нея би повлияло на желанието ми да помогна.

— Луси не знае, че си тук — отговарям на въпроса, който Джейми трябваше да зададе. — Малко се разстрои, когато й се обадих, след като Катлийн ми даде номера на мобилния ти днес следобед. Попитах Луси дали ти е казала, че ще идвам в Савана. Дали от нея си научила. Тя отрече. Намекна, че въобще не е говорила с теб.