Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 104
Перейти на страницу:

И двамата с Анна го погледнахме озадачено.

— Армията на спасението? Как могат да помогнат? — попита Анна.

— Всъщност са много добри — отвърна Симпсън. — Повечето хора не се сещат, но те имат отдел, който се занимава с изчезнали хора, както и разузнавателна мрежа не по-лоша от тази на полицията. Дори полицията понякога ги използва. Може да спести много време и разкарване. А винаги съществува и възможността да имаме късмета той да се окаже отседнал в някое от общежитията им.

Анна излъчваше недоверие.

— Не ми се вярва.

— И така да е, но от опит глава не боли. Свързахме се и с УМСА8, за да проверим дали не е отседнал при тях. Засега без успех, но ще им се обаждаме през няколко дни, просто за всеки случай. — Отново погледна в папката си, после към Анна.

— Има още нещо, което си струва да спомена. Той все пак живее от нещо. Казахте, че е взел чековата книжка със себе си. Нямате ли обща сметка в банка или в жилищно-кредитна компания, до която да има достъп?

Анна поклати глава.

— Не. Парите ни бяха в отделни сметки.

Симпсън изглеждаше разочарован.

— Е, добре. Ако имахте, можехте да накарате банката да ви уведомява за всяко теглене. Да разберете какви чекове е писал и къде са осребрени.

— Не можем ли да го направим независимо от това?

— Щеше ми се да е така. Би улеснило нещата много, но никоя банка няма да даде такава информация, освен ако сметката не е обща.

— Дори и ако обясня какво се е случило?

— Не, боя се, че не. Дори полицията няма такава власт. Не и в подобни положения.

— Какво значи „подобно положение“? — попитах.

Говореше предпазливо.

— Е, имах предвид, че в момента няма основания да се притесняваме за добруването на Марти. Осъзнавам обаче, че вие очевидно сте много загрижена — побърза да добави той, преди Анна да успее да каже каквото и да било — Но няма… нека го наречем „подозрителни обстоятелства“ около изчезването му. Ако такива съществуваха, положението би било различно. Ако имаше данни, които да подсказват, опазил ни Бог, че нещо може да му се е случило, то тогава банката би сътрудничила на полицията. Но не и при сегашното положение.

Усмихна се.

— Знам, че това не ни помага да го намерим, но в известен смисъл е добър знак, че нямаме достъп до сметката му. Ако разбирате какво имам предвид.

Разбирах. И макар че не бях сигурен как се чувстваше Анна, определено ми действаше ободряващо.

* * *

Анна ме покани в апартамента си през този уикенд. Или по-точно прие, когато предложих да намина. Все още внимавах да не й натрапвам компанията си, но вече смятах, че имам право да я виждам извън работно време. А бях и сигурен, че искрено се зарадва.

Очаквах да сме сами, но останах разочарован. Когато влязох в дневната, на дивана седеше някакво момиче.

— Не познаваш Деби, нали? — попита Анна.

— Не, струва ми се, че не съм имал удоволствието.

— Това е Доналд, шефът ми — представи ме Анна на момичето. Начинът, по който го изрече, ме жегна. Но раната бе успокоена миг по-късно.

— Много съм слушала за вас — каза момичето и аз изпитах почти детинско удоволствие от съдържащия се в думите й комплимент. Гласът й ми звучеше познато, но не можах веднага да се сетя откъде. После го свързах с името й и си спомних. Деби. Момичето, с което бе разговаряла Анна, когато ги чух по телефона. Усетих лека неприязън към нея.

— Тъкмо приготвях нещо за пиене — рече Анна. — Искаш ли чай или кафе?

— Каквото правиш.

— Е, аз ще пия чай, а Деби — кафе, така че можеш да избираш. Имам висококачествен портокалов чай, ако желаеш.

— Би било чудесно. — Отново усетих вълна от удоволствие. Това беше любимият ми чай. Бях сигурен, че Анна го бе купила специално за мен.

Настъпи кратко мълчание, след като Анна ме остави насаме с момичето. То имаше кръгло, доста пухкаво лице, обградено с непривлекателна рядка коса.

— Исках само да ви кажа, че се държите прекрасно с Анна — изстреля като гръм от ясно небе.

Останах слисан.

— В действителност не съм направил кой знае какво.

— Като начало плащате за детектива. Според мен е голяма помощ. Но не е само това. Вие я подкрепяте, а тя има нужда в момента. Наистина го оценявам.

Покровителственото й отношение ме подразни.

— Направих каквото можах. — Опитах се да не прозвуча прекалено нелюбезно.

— Е, мисля, че е страхотно. Знам, че Анна ви е благодарна.

— Не е необходимо.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)