Опасни пътища [bg]

— Но той е толкова самоуверен! Наистина се опитах да се държа дружелюбно, да го предразположа да не бъде толкова враждебен, но той не искаше и да знае.

— Анна, този човек очевидно е зъл, жалък малък тиранин. Не си заслужава да се разстройваш заради него.

Последва пауза и после тя се изсмя тихо.

— Не го харесваш, нали, Доналд?

Усмихнах се, като осъзнах колко се бях впрегнал, но се зарадвах, че поне донякъде бях донесъл облекчение на Анна.

— Никак.

— Слава Богу. Безпокоях се, че само аз не го харесвам.

— Не, мисля, че мнението ти за него е напълно разбираемо.

Тя отново се засмя. Звучеше прекрасно.

— Е, да се надяваме, че ще успее да направи нещо, след като е тук. Помоли ме да отида с него в посолството в понеделник сутринта. Дори успя да го каже така, сякаш ми прави услуга. Съгласих се, защото не желаех да му давам повод да ме упрекне в безучастие, но все пак исках да поговоря с теб за това. Нямаш нищо против, нали?

— Естествено. Надявам се само да го чуят.

— Аз също. Мисля, че ще им се наложи. Той е бащата на Марти и е дошъл чак от Америка. Сигурно ще трябва да направят нещо, нали?

— Сигурен съм. — Питах се какво. — Ще се виждаш ли с него преди понеделник?

— Не. Попитах го дали иска да дойде днес, но той отказа. Не беше много любезно от негова страна, но не мога и да се преструвам, че съм разочарована.

— Не бих те винил. — Импулсивно попитах: — Какво ще правиш довечера? Няма да стоиш сама, нали?

— Не, ще се видя с някои приятели у Деби. В случай че те интересува, тя също не харесва бащата на Марти.

— Така ми се стори и на мен. — Почувствах остриетата на ревността. Анна явно беше говорила с това момиче, преди да ми се обади. — Е, радвам се, че ще излезеш. Ще ти се отрази добре.

— Така твърди и Деби. Не ми се иска особено, ако трябва да бъда честна.

— Глупости. Заслужаваш го, след като изтърпя този ужасен човек. — Поколебах се. — Имаш ли планове за утре?

— Засега не. Защо?

Почувствах се смешно нервен.

— Чудех се, ако нямаш, дали не би искала да излезем някъде?

— Много мило от твоя страна, Доналд, но по-добре ще е да си бъда тук. Не съм сигурна какво е намислил бащата на Марти. Може да поиска пак да се види с мен или нещо друго.

— Разбира се. Само питах. Е, знаеш къде съм, ако ти потрябвам. — Радвах се, че не можеше да ме види. Лицето ми гореше като на ученик. След като оставих слушалката, се упрекнах, че реагирам прекалено болезнено — тя надали си беше помислила нещо относно предложението ми или относно своя отказ. Но това съвсем не успя да намали притеснението ми.

За да отклоня вниманието си от случилото се, съсредоточих мислите си върху бащата на Марти, поддавайки се на самодоволен гняв срещу него. Цялото му поведение, особено отношението му към Анна, беше отвратително. Направо не можеше да се опише. Прекарах известно време, съставяйки сценарии, в които казвах на Уестърмен точно какво мислех за него, докато Анна стоеше отстрани като благодарен свидетел. След половин час, отдаден на подобни радостни фантазии, се почувствах много по-добре. Докато не си спомних причината, накарала го да дойде.