Опасни пътища [bg]

— Какво стана?

Тя си пое дълбоко въздух и седна.

— Посолството най-сетне реши да се намеси. Бащата на Марти говореше. Аз само седях там като медуза. Каза им, че е жертвал време и пари, за да дойде тук, така че най-малкото биха могли да приемат положението на сериозно като него. Продължи с това колко неприсъщо е за Марти да направи такова нещо и добави, че ако е необходимо, може да им предостави писмени характеристики от университета и половин дузина други източници, за да подкрепи твърденията си. Както и да е, с две думи, накрая се съгласиха да ни подкрепят пред полицията, ако се наложи. Така че после отидохме там. Бащата на Марти поиска да се види с инспектора, а не със сержанта, с когото бях говорила последния път, и се държа много отвисоко с него. Беше малко неприятно наистина, но подейства, а, струва ми се, това е най-важното. Сега преместиха Марти в графата „от първостепенна важност“. Това означава, че вместо само да го водят в картотеката, полицията ще започне активно да го търси.

— Какво смятат да предприемат? — Надявах се напрежението ми да не се забележи.

— Ще разпратят описанието му из другите участъци, ще се опитат да проследят движенията му. Най-общо казано, ще положат някакви усилия, предполагам. Не знам дали ще има резултат, но поне ще опитат.

Закри очи с ръката си.

— Не знам какво ми става. Би трябвало да изпитвам облекчение, че най-после правят нещо, но не е така. Знам, че е глупаво, но сега, след като полицията го приема сериозно, като че ли всичко става по-реално. Като че ли нещо наистина му се е случило.

Не ми представляваше трудност да я окуража. От онова, което ми беше казала, ставаше ясно, че полицията можеше да си търси до деня на Страшния съд, без да открие нищо.

— Предполагам, че се дължи на стреса — рекох. — Фактът, че полицията е започнала да го търси, не променя нито местонахождението му, нито причината за заминаването му, нали? Означава само, че има по-голяма вероятност да го откриеш по-скоро.

— О, знам, че е така. Просто… — Вдигна рамене. — Е, както каза, вероятно е от стреса. А бащата на Марти с нищо не помага.

— Значи не е станал по-любезен?

— Прав си. Сега повече от всякога съм в черния му списък. В събота вечерта останах да спя у Деби и не се върнах в апартамента до неделя следобед. Позвъни ми около десет минути след като се бях прибрала, за да ме осведоми, че се е опитвал да ме открие от предишната вечер. Не беше за нещо важно, но ми даде да разбера, че не одобрява излизането ми. Не ме обвини направо в изневяра, но беше почти същото. — Поклати глава раздразнено. — Не бих се ядосвала толкова, ако не се случваше за първи път, откакто Марти изчезна. И вероятно изобщо нямаше да отида, ако той не ме беше разстроил толкова много.

Вбесих се, че е могъл въобще да си помисли подобно нещо.