Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 104
Перейти на страницу:

— Вече ти обясних…

— Не ми пробутвай тия лайна! Добре, решил си, че ще е подходящо да заплатиш за детектива. И все пак можеше да я оставиш да отиде сама! Не се е налагало да й държиш ръчичката, докато се среща с него, нали? Сега, вместо да си останеш само шеф на Анна, ти се свърза с Марти! Независимо дали ти харесва или не, си станал част от това детективско разследване! Как можа да бъдеш толкова тъп, по дяволите!

Да си призная честно, това не ми беше хрумвало. Но нямах намерение да се издавам пред Зепо.

— И все пак мисля, че прекаляваш. Не виждам как би могъл да заподозре нас двамата.

— Защо да поемаме такъв шибан риск, за Бога!

— Освен всичко друго това задължава Анна.

— Задължава я? Колко задължена мислиш ще се почувства, ако открие, че ти си уредил гаджето й да бъде пребито до смърт, по дяволите?

— Няма да се стигне до това.

— По-добре ще е да си прав, мамка му. Защото ако загазя, загазваш и ти! И ако това стане заради глупостта ти, моли се полицията да стигне до теб преди мен… нали разбираш какво искам да ти кажа?

Усетих, че е време да предявя правата си.

— Мога ли да ти припомня кой на кого плаща?

— Не ми пука. И не се опитвай да ми се правиш на голяма клечка заради снимките. Сега имам не по-малко разобличителни сведения за тебе, отколкото ти имаш срещу мене, така че не бихме искали полицията да започне да души наоколо заради няколко шибани порноснимки, нали? И двамата сме си сложили главите в торбата и ако за в бъдеще ти хрумнат някакви умни идеи, искам да знам за тях предварително! Ясно ли е?

Опитах се да преглътна казаното. Не ми се щеше да рискувам да се скарам с него на този етап.

— Напълно — отвърнах ледено.

— Добре. И искам да знам какво е открил детективът веднага, щом научиш. Господи! — И тресна слушалката.

Вбесен, треснах телефона на свой ред. Но после, като се замислих върху думите на Зепо, почувствах леко безпокойство. Когато отивах на срещата с детектива заедно с Анна, си въобразявах, че това е най-добрият начин на действие. Сега вече не бях толкова сигурен. А и някъде в дъното на съзнанието ме глождеше страхът, че щом не бях догледал едно нещо, можеше да последват и други.

Това ми докара горчиви мисли.

* * *

На следващата сутрин Анна беше почти весела. Не само защото сега знаеше, че нещо се прави за Марти, но и защото самата тя беше открила нещо.

— Марти не е взел самолетните билети!

За миг са обърках.

— Самолетни билети?

— До Америка! Все още са в апартамента! След изчезването на Марти и всичко останало напълно ги бях забравила. Но после вчера, когато споменах, че мога да използвам спестените за Америка пари за детектива, изведнъж се сетих за тях и проверих дали още са там. И те бяха!

Не виждах защо това я радваше.

— О! Чудесно.

Реакцията ми сигурно я беше разочаровала. Почувства, че трябва да ми обясни.

— Не разбираш ли какво означава това? Сигурно смята да се върне! Ако е възнамерявал да ме напусне завинаги, щеше да вземе поне единия билет, нали?

Отговорих, без да се замислям:

— Не е задължително. Ако иска никой да не разбере къде е, едва ли би използвал самолетен билет, за който знаеш. А сега може и да не желае да се връща в Америка.

Анна настръхна срещу мен.

— Благодаря ти, Доналд. Ти наистина попари надеждите ми, нали?

Зяпнах я изумен. Но тя мигновено се разкая.

— О, съжалявам. Не исках да кажа това.

— Няма… няма нищо.

— Не, не биваше да ти говоря така. — Отново беше обезверена. — Съжалявам. Прав си, възлагах неоправдани надежди.

— Не, не биваше да те обезкуражавам. — Като видях как се беше отчаяла, искрено съжалих.

— Напротив, трябваше. Пърхах от радост заради нищо. — Седна. Веселостта й беше изчезнала. — Предполагам, че се дължи на въодушевлението от наемането на детектива. Нали разбираш, знам, че най-сетне някой ще направи нещо. После, като намерих билетите, изпитах усещането, че Марти не си е отишъл напълно. Самовнуших си, че това е добър знак. — Усмихна ми се тъжно. — Но ти си прав. Билетите не означават нищо в края на краищата, нали? Просто бях глупава.

— Не бива да говориш така. Трябва да имаш надежда.

— Да, но като се самозалъгвам, няма да стигна доникъде. Нито пък като ти се сопвам. Ти просто каза онова, което вече знаех. Дори не споменах за самолетните билети на бащата на Марти снощи, защото съм наясно какво щеше да ми отвърне, а не исках да го чувам. — Въздъхна и поклати глава. — Наистина съжалявам, Доналд. Бях глупава. Ти не го заслужаваше.

Потупах я по ръката.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)