Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
Здрависа се както с мен, така и с Анна и ни предложи да седнем. Беше оплешивяващ мъж с безобиден вид, някъде към четиридесетте. От него се носеше мирис на афтършейв и мента. Предложи ни чай или кафе и изглеждаше разочарован, когато му отказахме.
— Е, мис… Палмър? — Погледна Анна въпросително. Тя кимна. — Разбирам, че искате да откриете приятеля си?
— Точно така.
— Бихте ли ми казали името му?
— Марти Уестърмен. — Анна кършеше ръце, докато му разказваше за изчезването на Марти. Той си записваше на някаква бланка и я изчака да свърши, преди да й зададе какъвто и да било въпрос. Записа си отговорите й старателно.
— Имате ли снимка?
Анна извади от чантата си малка моментална снимка. Погледнах я ревниво, но беше само на Марти. Симпсън я прикрепи към бележките си с кламер.
— Какви мислите, че са шансовете да го откриете? — попита Анна. Поведението и гласът й издаваха нервност. Симпсън сви устни.
— Трудно е да се каже. От онова, което чух от вас, изглежда, че е заминал доброволно. Защо го е направил и защо не ви се е обадил, остава да се разбере. Не е добре да правя предположения. Засега само мога да опитам да проследя действията му, да открия кой е последният човек, който го е видял, и дали някой го е виждал след това. Трябва да ви предупредя, че не мога да обещая нищо. Ако даден човек наистина е решил твърдо да не бъде открит, тогава трябва да ви призная честно, че откриването му е въпрос само на късмет.
Анна седеше на ръба на стола си и го слушаше напрегнато.
— Обикновено в такива случаи хората връщат ли се?
Симпсън се усмихна извинително.
— Наистина не могат да се правят сравнения. Ако просто е искал за известно време да остане сам, тогава бих предположил, че възможността е голяма. Но тъй като не знаем защо е заминал, най-добре е да не правим каквито и да било прибързани изводи. Знам, че ви е трудно, но на този етап не искам да ви давам лъжливи надежди. Нека видим какво можем да открием, нали така?
Той се изправи и отново ни подаде ръка.
— Информацията е достатъчна като начало. Ако се обърнете към секретарката в приемната, тя ще ви каже подробностите за хонорарите. След няколко дни ще се свържа с вас да ви уведомя докъде сме стигнали. — Усмихна се на Анна окуражително. — Не се безпокойте. Ще направим всичко възможно.
На излизане се улових, че тайно се надявах тяхното „всичко възможно“ да не е много. Не виждах как би могъл да попадне на сериозна следа. Но в същото време иронията да наема някой, за да разкрие точно онова, което исках да остане в тайна, не ми убягна.
Надявах се за свое собствено добро да не бях попаднал на прекалено подходящ човек.
14
— Шегуваш се, по дяволите!
Такава беше реакцията на Зепо, когато му съобщих за детектива. Беше нещо, което не бях изгарял от желание да направя. Не очаквах да остане доволен. Оказах се прав.
— Наел си частен детектив? Ти да не си луд бе, мамка ти, или какво?
— Наистина нямах избор.
— Нямал си избор? Исусе Христе, защо просто не ѝ кажеш какво стана?
— Ако се успокоиш за малко, ще ти обясня.
— Хайде тогава! Обяснявай!
Вече си бях приготвил доводите. Не ми беше приятно да давам обяснения на Зепо, но трябваше да призная, че на пръв поглед действията ми наистина изглеждаха неуместни.
— Анна беше решила да наеме някого при всички положения. Тъй като не можех да я убедя да не го прави, реших, че ще е най-добре, ако й предложа да поема разноските. Така поне ще научавам заедно с нея, ако той открие нещо. Освен това не мисля, че някой ще ме заподозре, ако аз плащам за разследването.
Чух удара, когато Зепо халоса нещо. Зарадвах се, че бях решил да му кажа по телефона.
— Това не ти е роман на Агата Кристи, Доналд. Убихме човек, по дяволите, а сега ти се опитваш да ме убедиш, че няма нищо лошо, мамка му, да си играеш някакви шибани психологически игрички с детектив? Исусе Христе!
— Ако ще си говорим за рискове, съвсем не мисля, че трябва да се държиш по този начин по телефона.
— О, майната му! Наел си детектив да открие Марти, а се безпокоиш дали някой не подслушва шибания телефон? О, това е адски рисковано, така ли?
— Не мисля, че наемането на детектива представлява истинска опасност…
— Е, аз пък мисля обратно, по дяволите! Защо не я убеди да не го прави?
— Ако си ме слушал, вече ти казах, че се опитах! Или предпочиташ да бях я засипал с възражения, така че да започне да изглежда, сякаш имам причина за това?
— И все пак не се е налагало да ходиш с нея, нали?