Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 104
Перейти на страницу:

— Е, трябва да опитам.

— Имаш ли представа колко би поискал такъв човек?

— Не, но парите едва ли имат значение, нали?

В гласа й се долавяше неодобрение. Отстъпих пред него.

— Разбира се, че не! Просто имах предвид, че може да не си в състояние да си го позволиш.

— Мога да използвам парите, които спестих за Америка.

Възраженията ми я бяха раздразнили. Побързах да поправя това.

— Няма нужда — рекох. — Само се опитвах да кажа, че ще се радвам да поема разходите. Ако ми разрешиш.

Тя бързо ме погледна.

— О, не. Не мога да приема!

— Защо не?

— Защото просто не мога! Вече направи достатъчно!

— Скъпа ми Анна, не съм направил абсолютно нищо, освен че ти помагах като шофьор. Не бих могъл да те оставя да похарчиш спестеното с толкова труд. Не бих могъл да помогна с нищо друго, но позволи ми поне да направя това.

— Не, Доналд, наистина. Благодаря ти, но няма нужда.

Започвах да се ентусиазирам от предложението си, като се наслаждавах на възможността да проявя щедрост.

— Знам, че няма нужда, но бих искал. Наречи го заем, ако предпочиташ.

— Благодаря, но не мога. Наистина.

— Ако не приемеш, ще ме обидиш. — Анна изглеждаше неуверена. — Моля те!

Подвоуми се още миг, после се предаде.

— Добре. Аз… ами. Благодаря.

Преди смутено да отмести поглед, ми се усмихна с благодарност. И, сигурен бях, с истинска топлота.

Това ми беше достатъчна награда.

* * *

Анна се оказа права за това, че човек можеше да намери детективска агенция в „Йелоу пейджиз“. Никога преди не ми беше хрумвало, че е толкова лесно да откриеш нещо такова. Бяха сравнително малко на брой, но все пак повече, отколкото бях очаквал. Направи избора си почти наслуки, като отбеляза онези с по-големите и по-скъпи реклами с надеждата, че това отразяваше професионализма и успеха им. От тях бързо бяха изключени агенциите с мелодраматични имена. Накрая ни остана да избираме между пет, след като Анна изключи една, защото собственикът й изтъкваше „двадесетгодишен“ опит като полицейски следовател.

— Вече знам какво мисли полицията — рече тя. — Щом толкова дълго е бил полицай, няма да е по-различен.

При първото телефонно обаждане на Анна отговори телефонен секретар: тя затвори, без да каже нищо. Вторият телефон се оказа по-обещаващ. Седях в кабинета срещу Анна, докато тя обясняваше накратко какво иска: забелязах, че ръката, която не държеше слушалката, леко трепери. Приключи с „довиждане“ и остави слушалката на вилката.

— Имам среща с мистър Симпсън в четири часа.

— С него ли говори?

— Не, със секретарката. Каза, че той ще отсъства до следобед.

— Ще пробваш ли другите телефони?

Поклати глава.

— Мисля първо да видя какъв ще е този. — Усмихна ми се притеснено. — Да си призная, чувствам се малко странно. Да карам абсолютно непознати хора да търсят Марти.

Веднага се заупреквах.

— Трябваше да ми кажеш! Можех да го направя вместо тебе.

— О, не. Нямах това предвид. Предпочитам да го свърша сама. Но просто ми изглежда… ами. Знаеш.

Кимнах разбиращо.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Както желаеш. Не ми се ще да смяташ, че си длъжен. И така правиш достатъчно, а за днес вече те откъснах веднъж от галерията.

Виждах, че не й допада идеята да отиде сама. Фактът, че желаеше да ида с нея, ме стопли.

— Вече ти казах да не се притесняваш по този въпрос. Другото е много по-важно.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?

— Естествено. Много бих искал да дойда с тебе.

Изведнъж Анна се усмихна.

— Ако Марти знаеше къде ще ходя, би му харесало. Много е запален по старите детективски истории.

— Чел съм едно-две неща на сър Артър Конан Дойл — рекох. — Доста ми харесаха.

— Марти си пада по американската, по-груба школа. Чандлър, Хамет, Джеймс М.‍ Кейн. И други такива.

Като се вземеше предвид всичко, склонността му ми се стори съвсем уместна.

Детективската агенция на Симпсън съвсем не приличаше на литературните си аналози. Офисът на първия етаж във Финчли беше лишен както от разкоша на резиденцията на Холмс, така и от мъжествения аскетизъм на главните квартири на американските частни детективи. Безличната й анонимност би могла да приюти всичко от стъкларска компания до застрахователна агенция. Сложените в рамка сертификати показваха обичайните неясни квалификации. Седящият зад бюрото под тях Симпсън изглеждаше така, сякаш по би му отивало да се занимава с данъци, отколкото с детективска работа.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)