Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Ларви с изненада разбра, че старецът много й липсва. На кораба бяха лишени от всякаква комуникация. Какво ли правеше той? Дали беше добре? Трябваше да му вземат биоанализатора — той беше сам, а четирима души имаха по-голяма нужда от него. Това обаче също не беше съвсем вярно, защото далеч от бордовия компютър апаратът представляваше само една лъскава, неподвижна кутия и щеше да остане такава, докато не се установеше радиовръзка между хичиянския рай и Вера — а през това време с баща й можеше да стане какво ли не.

Странното беше, че Ларви обичаше стареца и мислеше, че той също я обича. Беше го показвал по всякакъв възможен начин, макар и никога да не го бе признавал. С неговите пари и амбиции те можаха да предприемат този полет до Завода за храна, като той им закупи акции за участие и похарчи и последните си скътани пари. С неговите пари успяха да отидат и на Гейтуей, а когато нещата тръгнаха на зле, той нито веднъж не ги укори. Или поне не направо и не много.

След шест седмици на кораба на Уон, Ларви започна да разбира, че се е приспособила към него. Дори се чувстваше много удобно, ако не се смятаха миризмите, раздразненията и тревогите; поне не мислеше толкова много за пътуванията, с които заслужи петте си отличителни гривни на Гейтуей. Малко беше доброто, с което можеше да запомни някое от тях.

Първата мисия на Ларви беше неуспешна. След седем месеца пътуване тя достигна до планета, която представляваше изгоряла нова звезда. Може някога на нея и да бе имало нещо, но когато Ларви пристигна, беше пустош. Чувстваше се много самотна, бе започнала да си говори сама в едноместния кораб. Тогава реши повече да не лети сама и направи втория полет с триместен кораб. Не беше по-добър. И следващите не бяха по-добри. Ларви стана известна на Гейтуей като пилотът с най-много извършени полети и най-малко постигнати резултати. Тази чест не й харесваше, но най-лош от всички беше последният й полет. Беше направо нещастие.

Преди да достигнат целта, тя се събуди ужасена от един нервен, неспокоен сън. Мъртвото тяло на жената, с която бяха станали първи приятелки, плуваше до нея; малко по-настрана другата жена също лежеше мъртва, а двамата мъже, които съставяха останалата част на екипажа на петместния кораб, водеха ръкопашен бой.

Според правилата на „Гейтуей Корпорейшън“ възнаграждението от дадено пътуване се разпределяше поравно между всички оцелели. Нейният колега Стратос Кристианидис бе решил да бъде единственият оцелял.

В действителност, той не можа да оцелее. Загуби битката с другия й съекипник и любовник, Хектор Посанбий. Победителят продължи полета заедно с Ларви, за да не намерят… отново… нищо. Газообразен червен гигант, изпускащ пушек. Жалка, малка бинарна съпътстваща звезда клас М. И никакъв начин, без риск за живота, за достигане до единствената планета, която откриха: огромна, покрита с метан, подобно на Юпитер.